Все се оглеждаме за това какво мислят другите хора, какво ще кажат другите хора, дали постъпваме според неписаните обществени правила, дали се вписваме в обществените представи за това каква трябва да бъде една жена във всяка възраст(и мъж, разбира се, и над тях тегнат същите прокоби). Толкова сме свикнали да умуваме как ще ни видят другите, че вече не знаем как да се вслушаме в най-големия си съдник, единственото живо нещо на този свят, което има пълното, 100%-во право да ни съди, че сме такива или онакива – собственото ни сърце, самите ние.
Същото правим и в любовта. Слагаме си спирачки и пропускаме невероятни емоции, само защото "какво ще кажат хората за това". Но хората не живеят нашият живот, а когато най-накрая осъзнаем това може да е късно. Забравете правилата! Позволете си да ги нарушите, за да усетите истинският дъх на живота, адреналина от това да последваш поривите на сърцето си. В противен случай няма да си живял истински.
Няма нужда от безбройни срещи, за да научим така наречените правила. Всъщност научаваме ги преди още да сме познали любовта. "Той трябва да е такъв и такъв, тя трябва да е такава и такава, трябва да сте приятели, преди да се заобичате, трябва да поживеете заедно, преди да се ожените, трябва такова, трябва онакова". Съгласни сме, че си има причина да съществуват такива правила, поколения наред са ги тествали и те работят.
Но понякога просто ... Няма нужда! Единственото, което наистина "трябва", е да направите точно това, което най-много ви се иска!
Много щастие не е на щастие
Когато изживяваш нова, гореща авантюра, без никакво значение дали ще се превърне в дългосрочна връзка, е нормално да си ентусиазиран, да изпаднеш в еуфория. Няма изобщо да си говорим какъв прилив на хормони се случва в телата ни, когато се влюбим. Постоянно сме усмихнати и не можем да сдържим смеха си, когато си помислим за новия човек в живота ни. И ето го моментът, в който идват колебанията от рода на "трябва да изчакаш до следващия ден, за да му пишеш", "недей да му звъниш, ще помисли, че си отчаяна" и още един куп подобни. Позволете си обаче да изживеете еуфорията си и смело направете това, което искате. В крайна сметка, ако отблъснете този човек с желанието си да бъдете с него, помислете дали пък просто той не е никак, ама никак подходящ за темперамента ви.
Първо приятели, после любовници
Това никога не се е получавало при мен. Любовта, онази изгаряща, всепоглъщаща любов, която много от нас търсят, винаги идва като гръм от ясно небе. Нищо и никой не е от значение в този момент, съществувате само ти и той. И да, наистина спираш да мислиш дали това е човекът, дали да се омъжиш за него и да му родиш деца. Просто го правиш. Има моменти, когато тази любов просто те връхлита и не оставя никакво време за колебание. Ако случаят е такъв, да се преструваш, че искаш да сте приятели, означава да поставиш сърцето си в окови и е много вероятно всичко да завърши с абсолютното ти поражение и погром на чувствата. Ако усещате подобно нещо, не му мислете, действайте – никой още не е доказал, че живеем повече от веднъж, затова нямаме време за чудене и колебания в този живот.
Ако обичате някого, пуснете го
Не че това са думи, които трябва да пренебрегнете напълно. Абсолютно вярвам, че в една връзка всеки трябва да бъде пълноправен партньор, без да губи своята идентичност, и да има възможност да изживеете своите мечти, да постигне своите цели. Ако той иска да направи околосветско пътешествие с приятели, значи от вас се иска да му приготвите сандвичите, да му подадете якето, да го целунете с обич и да му пожелаете успех в пътешествието. Или да тръгнете с него, ако приемат и жени в компанията. Говоря примерно, разбира се.
Да пуснеш любимия човек на свобода не означава да се откажеш от любовта си. Трябва да го подкрепяш и да му дадеш свободата, но не и да го изоставиш, не и да се дръпнеш от него, без да ми засвидетелстваш любовта и подкрепата си.
Не започвайте връзка, ако няма бъдеще
Всички сме попадали в такива ситуации, всички вероятно сме изживявали такава любов – когато се чувстваш безумно привлечен от някого, с когото ви делят обстоятелствата. И знаете, че имате месец-два-три, в които да се насладите с всичките си сетива на това между вас, но само толкова. Страшно много хора ще размислят, ще натикат чувствата си в някакво тъмно място в сърцето си и ще продължат по пътя си. За да минат години и да съжалят, че никога не изживяха онази помитаща любов, която е чукала на вратата им. Един ден сърцето ще поиска обяснение защо е било лишено от това.
Да, в такъв момент светът ти се преобръща и в главата ти зазвучават един куп въпроси като "Ще се получи ли това? А какво ще правим след време? Имам ли бъдеще с този човек?". Но в крайна сметка най-важното, което имаме е настоящето, не миналото, нито бъдещето. Изживейте любовта си сега, приемете, че няма бъдеще, но и се насладете тук и сега. А след време ще се усмихвате на спомена, вместо сърцето ви да се свива от мъка, че не сте го послушали.
Той не е добра партия
Ужасът на ужасите е отново чуждото мнение. Шокиращо е колко много жени отхвърлят истинските си чувства, защото гледат какъв е мъжът на хартия. Влюбват се в барман, но винаги са смятали, че техният Той трябва да е най-малкото банкер. Влюбват се в мъж, който няма шофьорска книжка, но винаги са смятали, че техният Той трябва да има най-малкото BMW. И все такива едни изисквания, които, виждаш ли, този, с когото се чувстват най-добре, не покрива. Затова и го отхвърлят. Той просто не е добра партия. Но сърцето си знае най-добре и ако то е решило, че барманът е най-подходящият, то повярвайте, той е най-подходящият.
Вижте още:
7 неща, за които трябва да се доверяваме на партньора си
6 неща, които съсипват връзката
