Можем да говорим до безкрай за най-стойностните неща в живота, но истината е, че най-добрите уроци, които може да получи човек, са скрити в историите от преживяното. Ето защо нямаше как да не споделим с вас тези 5 поучителни разказа, на които попаднахме в za-men.eu.
Авторът им е неизвестен, но затова пък смисълът, който носят в себе си ни е добре известен. Ако и прилагаме тези неща в живота си, то със сигурност ще ве превърнем в по-добри хора...
“Познавам чистачката
По време на втория ми месец в колежа професорът ни даде тест за популярност. Аз бях съвестен студент и бързо преминах през въпросите, докато не прочетох последния: „Как е първото име на жената, която чисти училището?“
Без съмнение това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти. Беше висока, с черна коса и на около 50 години, но откъде бих могъл да зная името й? Предадох си листа, като оставих последния въпрос неотговорен. Точно преди да свърши часът един студент попита дали последният въпрос ще бъде вземан под внимание при оценяването на теста. „Разбира се“, каза професорът. „По време на Вашето кариерно развитие, ще се срещнете с много хора. Всички те са значими. Те заслужават Вашето внимание и грижи, дори и единствено да им се усмихнете и да им кажете „здравей“.
Никога не забравих този урок. Също така научих и името на чистачката. Казваше се Дороти.
Непознат в дъжда
Беше вечер, около 11:30 ч.. Възрастна афроамериканка стоеше встрани на главен път „Алабама“ и се опитваше да устои на бурята. Колата й се бе повредила и тя се нуждаеше отчаяно от превоз. Мокра до кости, жената реши да спре първото такси.
Млад бял мъж спря, за да й помогне, нещо нечувано за онези, изпълнени с конфликти, времена (60-те години на 20. век). Мъжът я отведе на безопасно място, помогна й да получи помощ и я качи в такси.
Изглеждаше, че тя много бърза, но си записа адреса му и му благодари. Изминаха седем дни и на вратата на мъжа се почука. За негова огромна изненада, един голям цветен телевизор бе доставен до дома му. Имаше прикрепена специална бележка. Тя гласеше:
"Много ти благодаря, че ми помогна на шосето онази вечер. Дъждът „измокри“ не само дрехите ми, но и духа ми. След това ти се появи. Благодарение на теб успях да стигна до леглото на моя умиращ съпруг, точно преди той да почине. Бог да те благослови за това, че ми помогна, и за това, че безкористно служиш на другите.
С уважение,
г-жа Нат Кинг Кол"
Помни онези, които услужват
В онези времена, когато една мелба струвала много по-малко, 10-годишно момче влязло в кафенето на един хотел и седнало на една от масите. Сервитьорката му занесла чаша вода. „Колко струва една мелба?“, попитало момчето. „50 цента“, отговорила сервитьорката. Тогава малкото момче извадило ръката си от джоба и започнало да брои монетите. „Ами… колко струва една обикновена купичка сладолед?“, попитало момчето. По това време в кафенето имало много хора, които чакали за маса, и сервитьорката започнала да става нетърпелива. “35 цента”, отговорила грубо тя.
Момчето отново преброило монетите си. „Ще искам една обикновена купичка сладолед“, казало то.
Сервитьорката му занесла сладоледа, сложила сметката на масата и си заминала. Детето си изяло сладоледа, платило си сметката и си тръгнало.
Когато сервитьорката се върнала, за да почисти масата, се разплакала. Там, до празната купичка, прилежно били сложени две никелови монети и пет пенита.
Виждате ли, момченцето не е можело да си поръча мелба, защото е трябвало да му останат достатъчно парички, за да й остави бакшиш.
Вижте още:
Историята на един Щастливец
Историята, която ще промени живота ви
