Бас ловим, че откакто съществува Facebook, частните детективи са изправени пред просешка тояга. Днес е адски лесно и модерно да следим половинката си в Мрежата. Все някога, някъде ще е забравил да изтрие паролата си, но дори и да е прикрил грижливо следите, миналото му пак ще изплува от дълбините на социалната мрежа.
Някога се налагаше да слагаме перуки и безумен грим, за да можем да проследим мъжа си. А сега ни трябва само повече кураж и няколко общи приятели.
По-находчивите пък създават фалшиви профили, за да достигнат до нужната им информация. С две думи, решим ли, ще успеем! Въпросът е дали си струва, защото както го е казал народа: “По-добре да не се дебнем, че ще вземем да се хванем!“
Истината е, че мисълта, с която обискираме чуждите профили, ни подтиква да търсим под вола теле. Разбира се, винаги можем да се натъкнем на нещо ужасяващо, като онази американка, която разбрала , че мъжът й има друга жена от Facebook. Но дори и нашият човек да е напълно верен, все някога за нещо е излъгал...и вероятно споделил с приятел в чата. А ние само това и чакаме, да го хванем в издънка.
Но преди да претършувате личните му съобщения, замислете се дали вашите са напълно изрядни. Сигурни ли се? Ама напълно? Тогава нека безгрешната хвърли камъка, но ние залагаме на доверието. А когато нещо мирише, рано или късно ще излезе и мухъл отнякъде.
