Е, приятели. Ако се заинтересовахте от теорията на Робърт Кийосаки за това какво прави богатите богати, а бедните бедни, ето я и втората част на откъса от „Богат татко, беден татко“.
Дано тя помогне на повече хора да разберат, че най-съществената разлика между богатите и бедните е не добрият старт, не финансовият капитал, а начинът на мислене. Той е нашият най-голям двигател. Само той...
"И двамата бащи да работеха усилено, но аз забелязах, че единият бе свикнал да не мисли, когато ставаше въпрос за пари, а другият беше свикнал да си упражнява мозъка. В резултат на това единият забогатяваше, а другият обедняваше.
Подобно нещо става и ако някой прави редовно физически упражнения, а друг седи на дивана и гледа телевизия. Подходящите физически упражнения подобряват здравето, а подходящите умствени упражнения увеличават шансовете за забогатяване. Мързелът унищожава както здравето, така и богатството.
Двамата ми бащи имаха противоположни разбирания. Единият мислеше, че богатите би трябвало да плащат по-големи данъци, за да помагат на бедните. Другият казваше, че данъците наказват тези, които произвеждат и награждават онези, които не произвеждат. Единият баща говореше:
- Учи много, за да си намериш работа в добра компания.
Другият баща пък препоръчваше:
- Учи много, за да намериш хубава компания, която да купиш.
Единият обясняваше:
- Причината да не съм богат е, че имам вас, деца.
А другият твърдеше:
- Причината, поради която трябва да съм богат, сте вие, деца.
Единият насърчаваше разговорите за пари и бизнес на масата по време на хранене. Другият забраняваше да се обсъжда тази тема, докато вечеряхме.
Единият казваше: "Когато става дума за пари, не рискувай”. Другият препоръчваше: “Научи се да се справяш с рисковете”. Единият вярваше, че собственият дом е най-голямата инвестиция и актив. Другият смяташе, че къщата е пасив и ако тя е най-голямата ви инвестиция, значи сте загазили.
И двамата бащи плащаха сметките си навреме, но единият ги плащаше в началото на срока, а другият – в самия му край. Единият ми баща вярваше, че компанията и правителството ще се грижат за него. Винаги се интересуваше от повишаването на заплатите, пенсиите, медицинските помощи, болничните, отпуските и пр. Беше впечатлен от двама свои чичовци, които се пенсионираха след двайсетгодишна служба в армията. Харесваха му привилегиите в областта на здравеопазването и възможността да се пазарува в специални магазини, които получаваше оттеглилият се от военна служба. Допадаше му и системата на обучение във военната академия. Идеята за закрила на живота по време на работа и свързаните с професията привилегии понякога изглеждат по-важни от самата работа.
Той често казваше:
- Работих усърдно за правителството и затова имам право на тези възнаграждения.
Другият ми баща вярваше в пълната финансова отговорност на всеки един. Той се противопоставяше на идеята за “имането на право”. Според него така се създаваха слаби и нуждаещи се от пари хора. Смяташе, че човек трябва да бъде финансово компетентен.
Единият ми баща се бореше да спести няколко долара, другият просто създаваше инвестиции. Единият ми баща ме учеше как да си напиша впечатляваща автобиография, за да мога да си намеря добра работа. Другият ми баща ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови планове така, че да мога да създавам работни места.
Тъй като бях продукт на двама силни бащи, имах възможност да наблюдавам ефекта, който оказват върху живота на човек различните мисли. И забелязах, че хората оформят живота си чрез своите мисли.
Например бедният ми баща винаги повтаряше: “Никога няма да забогатея”. И предсказанието му се сбъдна. От другата страна богатият ми баща винаги се отнасяше към себе си като към богат. Той казваше неща като:
- Аз съм богат човек, а богатите не правят такива неща.
Дори когато беше напълно разорен, той се отнасяше към себе си като към богат.
- Има разлика между това да си разорен и да си беден. Когато си разорен, то е временно, а когато си беден, то е завинаги.
Бедният ми баща твърдеше, че не се интересува от пари, или че парите нямат значение. Богатият ми баща винаги казваше, че парите са сила.
Силата на нашите мисли никога няма да може да се измери или оцени, но на мен ми стана ясно, още докато бях малко дете, че трябва да внимавам какво искам и как се изразявам.
Забелязах, че бедният ми баща е беден не защото получава малко мири, а заради своите мисли и действия. Тъй като имах двама бащи, аз трябваше да внимавам коя мисъл ще приема за себе си. Кого трябваше да слушам – богатия или бедния си татко?
Въпреки че и двамата мъже уважаваха изключително много образованието, те не бяха на едно мнение за това, кое е важно да се учи. Единият искаше да уча упорито, да се дипломирам, да си намеря хубава работа и да работя за пари. Той искаше да уча и да стана професионалист, счетоводител или адвокат, или да завърша бизнесучилище. Другият ме окуражаваше да се науча да бъда богат, да разбера как действат парите, за да мога да правя така, че те да работят за мен.
- Аз не работя за пари! – бяха думите, които той повтаряше всеки ден. – Парите работят за мен!
На деветгодишна възраст реших да слушам и да се уча от богатия си баща за парите. Този избор означаваше да не слушам бедния, въпреки че той имаше повече дипломи".
