Спри да мислиш само за скъсания си джоб и сметката за парното! Това няма да те направи по-малко беден. Всъщност истината е, че бедността и богатството са състояние на душата, а не на портфейла и банковата сметка. Помисли върху това, когато пак се загледаш по някой лъскав Cayenne. Но преди всичко друго, виж тази история.
„Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало й се, че който мисли за нея, я обича.
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго. Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, така че той все едно й давал своето внимание. Така живеели заедно.
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея й ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си.
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала. И си отивала завинаги само от този, който съвсем не мислел за нея. Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея.
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли. А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея . А на нейно място идвало Богатството.
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата. Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?“
