Само няколко страници са достатъчни, за да останете запленени от майсторството в думите на незабравимия Джон Стайнбек. Да четеш Стайнбек означава да тръгнеш на вълнуващо приключение из дебрите на човешката душа – и да откриваш сам за себе си истини, които не си подозирал и които те оставят безмълвен и бездиханен поне за миг.
На 27 февруари някъде в Салинас, Калифорния, през далечната 1902 година се ражда един от най-великите американски писатели. Едва ли има читател, който Джон Стайнбек да не е докоснал дълбоко. Решихме да си припомним силни думи от невероятните му творби!
"На изток от Рая"
"Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят."
"Понякога мълчанието е най-красноречиво."
"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."
"Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака."
"Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето."
"Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш."
"Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък."
"Човек може на всичко да издържи."
"Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?"
"Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света."
"…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
"Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!"
"Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли."
"Зимата на нашето недоволство"
"Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново."
"Да живееш значи да имаш следи от рани."
"В политиката и сделките трябва със зъби и нокти да си пробиваш път, за да станеш цар на планината. Щом стигнеш там, вече можеш да бъдеш велик и милостив, но най-напред трябва да стигнеш."
"Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига."
"Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът „Кучи син” може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си..."
"Улица Консервна", "Благодатният четвъртък"
"Хората запазват представите си, дори и когато не са верни. Та една ли е заблудата, в която вярваме, съзнавайки, че сме на крив път?"
"Човек може да се бори със съдбата само до известно време. Оставиш ли й се, изведнъж се чувстваш силен, защото цялото ти същество се устремява в една посока."
"Мъжът е единственото животно, което само си слага капана, хваща се на въдицата и пада в него."
"Никой не знае как величието осенява човека. То може би лежи скрито в мрака, заспало дълбок сън, или – кой знае? – може би се врязва в него като ония шеметни огнени частици, идващи от космичното пространство. За величието обаче знаем следното: нуждата го вдига от сън и го тласка към действие; то никога не идва безболезнено; то променя човека, пречиства го и в същия миг го въодушевява – след това човек никога не може да възстанови първоначалната си простота."
