Да простиш е благородно, но понякога и чиста лудост

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Седя и се чудя, кой ли тип е сътворил подобни абсурди от типа: „Само силният може да прощава.“ или „Човек, който прощава не е глупак. Глупак е онзи, който не може да прости„ . Сигурна съм, че има доза истина в подобни сентенции, но по-скоро ми намирисва на жалък опит да оправдаем липсата си на воля.

Ние, жените, обожаваме да се крием за такива мъдрости, с едничката цел – да спим спокойно, след като за пореден път сме простили унижение, изневяра, дори побой. Да, наистина прошката е велико нещо, но не важи за всички случаи.

Да се наричаш силен, след като за стотен път си преглътнал нечие неуважение, е все едно да се напиваш до припадък и да се радваш, че не си на хероин. Самозалъгваш се, защото така ти става по-добре, но...не си силен, даже хич!

Не твърдя, че на всеки удар под кръста, трябва да отвръщаш със същото, нито и, че не е правилно да простиш нечия необмислена постъпка. Но между неволна грешка и лъжа, изневяра, грозна дума, издевателство, манипулиране и малтретиране, има огромна разлика.

Затова си мисля, че преди да простим, едно леко замисляне, няма да ни направи кой знае колко лоши хора. Или греша?


 

Коментари към "Да простиш е благородно, но понякога и чиста лудост":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg