Миналата седмица бях на среща на класа. Не се бяхме виждали повече от 5 години. Някои се бяха променили доста, други си бяха съвсем същите. Забавлявахме се – приказки за това кой, какво прави, сватби, деца… Все любопитни неща. Когато пред кафето спря лъскав Мерцедес, спортен модел. От него слезе платинено руса красавица. Беше Мария. Отличничка и носителка на първото място на олимпиада по литература.
Беше много усмихната и дружелюбна. Не парадираше с факта, че само бижутата й струваха колкото годишните заплати на половината клас. Не се сдържах, попитах я: „Мария, какво работиш?”. „златотърсачка” – все така приятелски и любезно ми отговори. „А ти”?
Естествено не си я представих с гумени ботуши и сито в реката. Знаех, за какво говори. Не проумявах лекотата, с която го изрече. Сякаш беше най-естественото нещо на света. После разбрах, че за нея наистина е.
Златотърсачки? Митове и легенди се носят за тях.Момичетата, чиито интереси са само материалните изгоди. И знаят, как да си ги получат. Обикновено стоят много ниско в обществената стълба на морала. Скъпо платена проститутка е първото определение, което ми дойде в главата. Винаги съм мислила тези момичета за „кухи”. Но сега тя стоеше пред мен. Все така умна и духовита, тактична и с невероятно чувство за хумор и самоирония. Все така отличничка, но вече в друга категория...
Очевидно беше, че не се срамува. За нея това е „работа”. Поразпитах я. Оказа се, че и тази „работа” не била лесна. Започваш обучението си с някой не толкова богат. Подходящи били стоматолози, адвокати, архитекти. Ако стигнеш до етапа „искам” и той „дава” – честито! Можеш да продължиш по-нагоре. Тази фаза, тя определи като не толкова приятна. Често се налагало мъжете да плащат с кредитни карти. А с тия лихви... много се оскъпявал подаръка. Ха, златотърсачките си имали съвест даже!
Открехна ме и на тънките моменти. Облеклото ти винаги трябва да е много скъпо. Може да нямаш троха вкъщи, но без скъпи дрешки не може. Тях тя нарича „инвестиция”. Колкото по-лъскава изглеждаш, толкова по-лъскави са подаръците. Особено наблегна на бельото. То било най важно, защото е единствената част от тоалета, на която се обръща специално внимание...
Трудно било и подбирането на „жертва”. Особено в България, заради дефицита и жестоката конкуренция. В чужбина няма чак такъв проблем. Прави се щателно проучване на богаташа, за да си наясно какво можеш да „издоиш”. Но поне паричковците познавали играта добре. И на драго сърце купуват подаръци и плащат сметки. Това повдигало егото и имиджът им.
Мария има 3 апартамента в София. Все подаръци. Два са от чужденци. Това, което се очаква от нея, е да ги „забавлява”, когато са в България. А то било 6-7 пъти в годината. Нищо работа! Добре че не идвали по едно и също време. Че става по-натоварено.От „забавленията” и целият труд по „поддръжка” на визията й, почти не оставало време за почивка!
С това урокът й приключи. И срещата също. Мария се качи в скъпия си автомобил и отпраши към следваща мина. Аз си останах там. Сама със смесени чувства. На съжаление, недоумение, отвращение и... необясним респект.
