В депресия ли съм? В определен момент от живота много от нас са умували над този въпрос. Възможно е да не сте успели да се съвземете бързо от неуспех в кариерата. A може би провалена връзка, загуба на любим човек или домашен любимец са предизвикали дълбока тъга, непозната за вас досега, и в резултат на това сте леко стресирани. Подобни чувства често излизат на повърхността или се засилват около празници, които се предполага, че носят радост за всички. Дали заради всеобщото очакване, че трябва да си щастлив през този период от годината или защото тогава много хора преброяват своите блага, но тъгата обзема онези, които чувстват, че нямат какво толкова да броят.
Първоначално въпросът може да ви се стори глупав – разбира се, че трябва да знаете дали сте депресирани. Ако вие не знаете, то кой би могъл? Ако възприемем депресията просто като усещане за тъга или пристъп на лошо настроение, се предполага, че всеки сам може най-добре да преценя собствените си настроения, включително и тъгата. Естествено тези от нас, които са се запитвали дали са в депресия, имат предвид нещо повече от обикновената тъга или дори дълбока мъка. Това, за което в действителност проявяваме безпокойство, е дали не сме изпаднали в болестно състояние. Възможно ли е да се приеме, че тъгата ни е надхвърлила границите на нормалното?
Първо, нека да избегнем употребата на думата „нормално”. Когато става въпрос за емоционалните ни реакции, нормално е толкова относително понятие, че изобщо губи смисъла си. За някой загубата на домашен любимец може да предизвика само няколко проронени сълзи, преди да премине към останалите си задачи, докато за друг същото може да доведе до пристъп на неконтролируемо хлипане и тъгуване за дълъг период.
Хората реагират по начин, който е подходящ за тях и отговаря на емоционалните им нужди. За съжаление не съществува уред, който да измерва степента на емоциите, която е уместна или здравословна. Начинът, по който изразяваме емоциите си, също не е точна мярка за тяхната интензивност или т.нар. нормалност. Външните емоционални изрази и особено тъгата, са често повлияни от култура, вид на пола, въпитаниние и дори наследственост. Точно както са уникални отпечатъците от пръсти на всеки човек, така специфична е и степента, в която изживяваме и се поддаваме на меланхолични настроения.
Именно поради тази причина, въпросът дали сте в депресия, става труден и опасен не само за обикновеният човек, а понякога и за психично стабилни професионалисти. За съжаление заради това е игнориран често. Може би усещате, че склонността ви да изживявате тъгата по-дълбоко от останалите е просто част от природата ви и израз на това, което сте. Най-вероятно е точно така. В крайна сметка, това е въпрос на лична преценка. Ако се питате дали не сте изпаднали в депресия, е може би най-добре да се доверите на инстинктите си и по възможност да не се задълбочавате в много мислене. Ако унинието ви обаче, прераства в продължително чувство на безнадежност и отчаяние и заплашва да увреди способността ви да се наслаждавате на живота, това е почти сигурна индикация за клинична депресия.
Депресирани или не, бъдете сигурни, че сте нормални. Проучвания показват, че всяка 4-та жена и всеки 10-ти мъж развиват клинична депресия през живота си. Никой не е имунизиран срещу депресия – появява се във всички култури, социални и икономически класи. Освен това не е признак за слаба личност - това не е нещо, което може да бъде победено със силна воля или характер. Депресията е сред най-често срещаните психологични проблеми в съвременният свят. Ако бъде пренебрегната, може да бъде сериозно омаломощаваща и дори да се превърне в заплашващо живота състояние. Добрата новина е, че ако бъде правилно диагностицирана, между 80 и 90 % от страдащите от депресия я преодоляват успешно, а лечението благоприятства почти всички хора и облекчава депресивните симптоми.
Според Диагностичният и Статистически Наръчник за Умствени Разтройства на Американската Психиатрична Асоциация, който е най-уважаваното ръководство за класифициране на психиатрични и психологични разстройства в днешно време, един основен депресивен момент се разпознава по присъствието на поне 5 от следните 9 симптома в рамките на двуседмичен период:
1. Депресивно настроение
2. Намален интерес към почти всички дейности
3. Несъзнателно и значително покачване или загуба на тегло
4. Безсъние или прекалена сънливост
5. Тревожност или забавена двигателна активност
6. Спад или загуба на енегрия
7. Чувство на незначителност или вина
8. Намалена способност за концентрация или мислене
9. Повтарящи се мисли за смърт
Ако подозирате, че вие или някой, който познавате преживява депресия, най-важното е да потърсите професионална помощ и при нужда, лечение. Както беше споменато вече, преобладаващата част от случаите на депресия са успешно лекувани обикновено с антидепресанти, някаква форма на терапия или комбинация от двете. Помощ и лечение има. Нужно е само да ги потърсим.
