Всяка майка е дарила живот, но не може да живее вместо детето си. За сметка на това обаче, тя е длъжна да го научи как да бъде човек. Понякога тази задача е твърде сложна и уморени, с недоспали очи, ние забравяме, че децата чуват и виждат всичко. Дори тихите изблици, дори малкото съжаление, дори най-прикрития страх...
„Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.
Как живеят вашите деца ?“
Дороти Л. Нолт
