Да си родител е отговорност, която не всеки осъзнава еднакво. Що се отнася до възпитанието и грижите за децата, по-голямата част от него лежи върху женските плещи. Всяка майка иска нейното дете да бъде най-умно, на-красиво, най-успяло.. и понякога, това се превръща във фикс идея, способна да съсипе както детските години на детето, така и животът му в зряла възраст.
Колкото повече порастват малките момиченца, толкова повече майките им трябва да ги подкрепят и да ги учат какво е да бъдеш жена. На около 5, 6 годишна възраст разликите между момчета и момичета са повече от очевидни и малките госпожици започват да се държат като по-големи, искат да се обличат като майките си, да носят грим, бижута.
В тази възраст някои деца, жертва на свръх амбициозни родители, започват да се явяват на конкурси за красота, понякога дори без желание, само за да се докажат пред майките си и да спечелят одобрението им. Основният проблем е заложен тук, в свободната воля на детето, чиято майка е убедена, че то има някакъв талант и настоява, да взема участие в конкурси и кастинги за модели.
Ако това се случва само и единствено, заради болните амбиции на една жена, случаят е класически пример за детски тормоз, и психически и физически. Защо е нужно едно малко момиченце да носи тонове грим и лак за коса, за да е красиво?
Този начин на живот в ранна детска възраст създава неврози и психологични проблеми, хранителни разстройства от спазване на диети, чувство за малоценност. Пораженията върху социалният живот на детето могат да бъдат трайни. То се превръща в малка топка от скрити емоции, пренебрегвайки игрите и занятията в училище, само за да спечели поредната корона.
Родителят втълпява болно чувство за успялост и задоволеност. Понякога това се случва и при деца, които са насилвани да бъда най-добрите спортисти или най-добрите музиканти като единственото, което правят е да се упражняват, да тренират за да станат по-добри и да спечелят колкото може повече грамоти, медали и коронки.
„Второто място е мястото за загубеняците” – някои хора наистина вярват в това и никога не успяват да постигнат удовлетвореност от себе си.
Не винаги нещата стоят по този начин, разбира се. Ранните занятия в определени сфери от изкуството и спорта могат да допринесат много за развитието на дедето, но само ако то изпитва удоволствие от това, а не го прави, заради нечия мания и обсебване.
