Добре, мечтаем да бъдем принцеси. Kакво толкова?

Бързам да уточня, че не става дума за стремеж да имаме палати, хиляди придворни слуги и целият свят да е в краката ни. Не, че би било лошо де… Говоря за онова чувство, че сме специални, неповторими и изглеждаме като кукли, ако не в очите на другите, то поне в нашите.

Преди време правих разместване вкъщи, извиках приятелят ми да ми помогне. Когато реших да се включа, той ми каза „Ааа не, принцесите не трябва да вдигат тежко”. Не мога да ви опиша, как се почувствах… Стана ми толкова приятно, знам, че не съм принцеса, в истинския смисъл на думата, но все пак, хареса ми.

Ние сме си гальовни, колкото и независим и твърд вид да имаме. Дълбоко в себе си, всяка жена мечтае да бъде като принцеса. Макар и за малко… Копнеем за онова вълнение, че някой би пребродил девет планини и би преплувал девет реки, за да ни намери. Не буквално, разбира се. Искаме да бъдем пример, достоен за възхищение и подражание в очите на другите жени.

Аз лично не виждам нищо лошо, нито пък лигаво. Жената си е жена, емоционална, със своите потребности и желания. Ако няма, кой да ни накара да се почувстваме като принцеси, правим си го сами. Не може да отречете, че цял ден, посветен на фризьор, маникюр и SPA, не ви кара да усещате себе си по този начин. Независимо от целта, важно е вътрешното възприемане.

Честно казано, смятам, че това е нашият основен чар. Има нещо, толкова наивно и същевременно толкова естествено и истинско. Бъдете принцеси, дори за 5 минути на ден, мечтайте и вярвайте. Няма значение дали ще дойде вашият принц. Не той е важният, важните сме ние, важното е какво изпитваме, важното е, че сме уникални!