Общо дванадесет деца посещават занималня в ромския квартал „Факултета”, където пишат домашни и учат уроците си.
Мястото е създадено по предложение на местни ромски лидери, предложение, което бива чуто от трима ентусиасти, един от които е адвокатът Петромир Кънчев. Тримата разработват проект „Заведи ме на училище”, чиято основна цел е да предотврати ранното отпадане на деца от ромски произход от училище.
Впоследствие учредяват фондация „Съзидание”, която подкрепя и развива проекта.
За повода всичко това да стане реалност, Петромир разказва:
„Всички българи се оплакваме от ромите, че цапат, извършват престъпления, карат каруци в задръстванията, на избори продават гласовете си, бият нашите лекари. Но преди да се оплакваме, пропускаме, че не държавата, а ние като хора много малко сме направили за тях. Тоест имаш право да протестираш, ако преди това си направил нещо. Мисля, че образованието е единственият ключ към това те да променят начина си на живот, да излязат от тежкия бит, който имат. Разбира се, ефектът от образованието е много бавен, отнема години.
Но си даваме сметка, че ако бяхме започнали 1990 г., днес бихме имали като резултат – ромска интелигенция, т.е. лекари, учители, не само музиканти, в което наистина са добри.
Важно е да имат изявени хора, които да представляват общността във властта.
Затова решихме, че след като не сме започнали преди 20 години, ще го направим сега, та след още двайсет да нямаме същите терзания.
Стартирахме с нещо много малко и това е проектът „Заведи ме на училище”.
Бюджетът на проекта е 5000 евро, дарени от финландската църква „Уси Песола”.
Парите отиват за заплата на учителките в занималнята, както и за извозване на децата с микробус от дома им до училище или занималнята и обратно.
Българска хранителна банка осигурява храна за обяд и следобедна закуска на малчуганите.
„Това е допълнителен стимул за родителите да пращат децата да се учат, защото ги отменяме за две хранения”, разказва още Петромир.
Занималнята се намира в една от ромските църкви в махалата.
„Най-хубавото на проекта е, че е от роми за роми, т.е. всичко се прави от тях самите”, добавя още той.
Едната от учителките се казва Златка (тя също е от ромски произход) и е на 23 години.
С гордост отбелязва, че е завършила средно-специално образование за хлебар-сладкар. Мечтае да продължи образованието си и да стане педиатър. Тя споделя още, че се наблюдава, както от техните близки, така и от учителите в училище, ръст в оценките на децата, както и в мотивацията им да ходят на училище.
Един проект, илюстриращ различните мечти на едни ромски деца.
На бъдещото поколение. Един проект, който събаря редици статистически данни и цифри. Една идея която показва онова, което трябва да е, и то е!
Те съществуват, наречете ги „изключение” , „рядкост”, „аномалия” в „нормалния” цигански свят. Наречете ги както желаете, но тези деца (и много като тях) са факт! Те съществуват, те са личности! Те мечтаят и следват мечтите си по пътя на образованието!
Защото, както казват децата (да, тези същите деца, тези деца, от които отхвърляш поглед, тези, с които забраняваш твоето дете да играе) „Обичаме да учиме най-вече”!
