Защо винаги подсъзнанието ни е... мръсно?!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Намерих ли те вече? Или още не?! Не, не трябва да се съмнявам - имам те! И така се почва...

Често ми се случва да се сблъсквам с интересни материали за болката от несподелената любов. Много и различни гледни точки. Ще ви споделя и моята…

Вярвам, че човек е роден, за да обича. Човек има нужда да обича. Да бъде обичан. Тази нужда не я усещаме, когато имаме човек до себе си, защото не мислим за нея. Когато сме сами обаче, ние се страхуваме... Този страх, често е неосъзнат и ни подтиква към решения, които при душевно спокойствие не бихме взели. Именно това душевно спокойствие ни липсва и ние започваме да го търсим в човека до нас. Търсим допълване, за да не сме сами и го наричаме любов. Любов, която след 2 години я няма... Или 5, а може и 7, зависи колко силно вярваме в нея.

За да може човек истински да обича, той първо трябва да може да обича себе си. За да може човек да уважава, той първо трябва да уважава себе си. Необходимостта ни прави зависими. Трудно е да избягаме от нея. Тъжно е да я наричаме Любов. Любовта е прекрасна и в нея няма болка, няма тъга, няма... мръсно подсъзнание. 

Не е лесно да разчитаме знаците около себе си. Понякога имаме нужда от съвет. Ето ви моя: „Опознай се, за да се обикнеш, а после се довери на себе си”. Това е лесно, защото е естествено. Не е естествено да бъдеш с някого, само защото дълбоко в себе си те е страх да останеш сама. Не е естествено да желаеш да повториш една „грешка” и да продължаваш да я наричаш така.

Животът започва там, където свършва страха. Бъди смела, обичай себе си и знай, че любовта е заразна!


 

Коментари към "Защо винаги подсъзнанието ни е... мръсно?!":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg