Някой беше казал: „Радвай се, когато другите говорят зад гърба ти, това значи, че ти си пред тях”. Има много истина в тези думи. Обаче, когато ти се случи, не е най-приятното усещане. Особено, ако става дума за хора, от които не си го очаквал.
Имам съседка, приятно момиче. Винаги разменяме мили думи, когато се срещнем. Понякога си разказваме смешни случки. Случайно я чух как ме коментира като „много надута” и „колко я дразня” пред друг наш съсед.
Гадно ми стана. И се учудих, досега с нищо не ми е показвала, че не съм й приятна. Нямам мания да се харесвам на всички. Знам, че е невъзможно. Не проумявам лицемерието, обаче. Защо не си казваме нещата в очите, а говорим зад гърба си?
Общоприето е – щом злословят по твой адрес, значи ти завиждат. Съгласна съм, но не мисля, че винаги това е причината. Или им е скучно, или нямат тема на разговор. Може би по навик – да се посмеем за нечия сметка. Или просто от злоба. Като за последното силно се надявам да греша.
Аз съм директен човек. Най-вече с хората, на които държа. Дори приятелите ми казват, че понякога съм малко „груба”. Случвало ми се е да обсъждам различни персони. Но пред теб да съм мила, а зад гърба ти да те „храня”, не го приемам за редно.
Но, сигурно си е част от живота. Не можем да го променим. Затова предлагам, просто да не му обръщаме внимание. Не се поддавайте на обидата от думите им. Игнорирайте факта, че изобщо говорят зад гърба ви. Подминавайте всичко с усмивка. И самочувствие – то е „шамар” в лицето на злословника. Ако ви обсъждат, а вие сте ги смятали за приятели - нищо. Поне вече знаете, че не са такива.
Проблемът не е във вас! Може и някой да не ви харесва, нека ви го каже в очите! Щом няма смелост, да си гледа работата… Няма смисъл да се конфронтирате или защитавате. Тези, които си заслужават, ще са искрени и за добро, и за лошо.
А,аз лично, когато пак срещна „милата” ми съседка, за да не я „дразня” с присъстето си, смятам „надуто” да я подмина…
