Изкуството е навсякъде около нас! Но имаме ли очи да го видим?

Изкуството  е навсякъде около нас, но дали имаме очи да го видим? Дали ние го виждаме като движение, картина, скулптура или за нас то е характеро-изграждащо? Хората са съвършено различни във възприятието си за него. Точно тази е причината то да бъде безграничен и неизчерпаем източник на дискусии.

Изкуството променя времето, сменя епохи. А дали времето не променя изкуството?

В епохата на т.н "най-ново време" се говори повече за цената на картината, отколкото за стойността й в развитието на художественото изкуство. Говори се повече за "кривването от правият път" на балерини, а не за жертвите, които те са дали в името на танца. "Актриси", които дават мило и драго за дадена роля, без да осъзнават, че това ги прави не артисти, а поклоннички на обърканото съвремие. Възможно ли е някъде по пътя на градацията да сме се върнали в начална позиция?

Какви са истинските ценности в изкуството? Красота, истина, воля, доблест, чест. Рицарите на новото време! Може би, точно това са артистите за света - изгубената частица, която ще дари вдъхновение на изгубените в материализма хора. Тези бедни душици са жертви на съвременната културна деградация. Финансовата страна е изключително важна, но в същото време остава в сянка от красотата и значението на изкуството в нашият свят. За да си артист, не е нужно да пееш, танцуваш, рисуваш и т.н. Нужно е просто да си човек с ценности в живота! А, ако ги нямаш, то никога няма да създадеш истинско изкуство. Съвременните артисти, спортисти тренират за медали, за слава и материалните облаги, които ги следват. Ценностите на спорта дисциплина, характер, воля. Тези 3 компонента разделят шампиона от спортиста аматьор.

Човек, който прави само изкуство, престава да прави изкуство. Греши, обичай, учи се, рискувай, плачи, живей! Това е единственият начин да бъдеш артист. Изкуството трябва да бъде изповед, не цел или болна амбиция за слава. Истинската награда е невидима, понякога дори за самите нас.

Изкуството е светът, който ти позволява да потанцуваш с въображението и мечтите си, забравяйки за сивото и омърсено от фалшиви ценности ежедневие.