Истина? Не, не сме готови да я чуем!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Ние, дамите, постоянно тръбим как държим на откровеността, как тя е най-важна във всякакъв тип взаимоотношения, как всичко бихме простили… Само не и лъжата. Така ли е наистина?

Обядвах с приятели в едно заведение. На съседната маса имаше двойка влюбени. Момичето настоятелно повтаряше: „Кажи напълняла ли съм?”,  а кавалерът й твърдо отговаряше: „Не!”. И така десетки пъти, докато той не се предаде и каза: „Добре, малко, може би с килограм–два”. Знаете ли, какво последва? Тя захвърли салфетката си в него и демонстративно си тръгна с думите „Е, ми, намери си някоя с два килограма по-слаба!”.

Всички от компанията се подсмихнаха тихичко. Не и аз… В този момент осъзнах нещо. Развяваме лозунги за честност, но всъщност не я искаме. И не, не говоря за тактичност. Тактичност е да видиш позната след 5 години и след две раждания, с 15 килограма отгоре и да й кажеш: „Хей, изглеждаш добре!”. Става дума за истината и то тази, когато ни засяга лично.

На практика малко са жените, които ще я оценят по достойнство. И то най-вече, изречена от приятелки. От устата на мъж обаче? Ооо, тук вече е различно. Искаме обожание, искаме пиедестал, без значение дали е фалшив. Като се замисля, май нашето самочувствие е по-чувствително от мъжкото. Няма лошо, но защо пропагандираме обратното?

Сменили сте драстично цвета на косата си или дължината на прическата. Вие самата не се харесвате, но каже ли го той? Не става. И всъщност, разбирам това поведение, но само частично. Искаме да ни се възхищават заради самите нас, без значение как изглеждаме… Но ни е пределно ясно, че няма как да стане. 

Знаете ли, един приятел се шегуваше: „Жените се влюбват в отношението, мъжете във външния вид. Затова вие се гримирате, ние – лъжем. Май сме квит, а?”. Добре че е шегата, за да си кажем истината. Не съм против повдигането на самочувствието, заради смешните 1-2 килограма, против съм да говорим едно, а да мислим друго!

Но, сигурно ни е природа… И ако вървиш срещу себе си, далеч няма да стигнеш. Така че, господа, поне проявете разбиране! Бъдете четни, само ако е приятно за нас. Иначе, не го правете. Нека комплиментите не спират. Без значение дали дантеленото боди наистина ни стои добре. Нали ако покажете възхищение, след малко ще го съблечем…

Не съм сигурна, че животът е сцена, но знам, че всички трябва да сме актьори понякога…


 

Коментари към "Истина? Не, не сме готови да я чуем! ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg