Да изпитваме не съвсем мили чувства към понеделниците се е превърнало в традиция. Но да ви кажем честно, това си е чисто нарочване. Всъщност, първият ден от седмицата ужасно много прилича на последния. Не вярвате ли? Убедете се сами!
И в двата дeна сме заредени с нови сили. В понеделник, макар и с не голямо желание за работа, ние все пак сме успели да презаредим батериите. Празнували сме, хапвали сме обилно, наспали сме се и сме мързелували цял уикенд. В петък пък се случва истинското чудо – колкото и уморителна да е била работната седмица, незнайно как, следобеда изведнъж усещаме невероятен прилив от енергия. Да, истинско чудо!
И двата са съвсем близо до уикенда. Е, вярно, че са от различна страна, но за сметка на това в понеделник все още ни държат емоциите от съботния купон. В петък – тръпнем в очакване, а в понеделник си спомняме (ако имаме спомени) с усмивка за преживяното.
И през двата дена не ни се работи. Каква ти работа? Доказано е, че работната седмица започва след 11:16ч., а за някои директно от вторник. Когато имаш да разкажеш толкова много на колегите за уикенда, да забодеш нос пред компютъра рано сутрин си е направо невъзможно. В петък следобед пък за работа е абсолютно забранено да се говори. Единствените дискусии трябва да са: „Кои обувки да си сложа довечера – розовите или черните?“, „Ти колко литра вино мислиш да носиш у Пешо?“ или „Дай да съставим списък на купоните, които трябва да посетим, за да не изпуснем някой.“
И след двата дена е възможно да не помним последните три. За понеделник няма смисъл да поясняваме! Частичната амнезия, в следствие от коктейлите в събота, е напълно нормална. В петък следобед забравяме за предишните дни също толкова бързо, колкото и за купищата служебни задължения. Единствената ни цел тогава е...партииииииии!
Това е положението, приятели! Няма смисъл да се сърдите на понеделника. Или както някой го беше казал: „Понеделник не е виновен за нищо, просто се е паднал от грешната страна на седмицата!“
