Каква е разликата между успелите хора и тези, които просто се носят по течението? Може да има много отговори на този въпрос. Но може би най-универсалният е гледната им точка! И в този ред на мисли искаме да ви споделим един текст, на който попаднахме в kadebg.com, който разглежда именно този въпрос...
“Пропускаш 100% от ударите, които не направиш” – казва един английски цитат, приписван на хокеиста Уейн Гретски (Wayne Gretzky).
Звучи страхотно… по време на тренировка. Защото на тренировка най-лошото, което може да стане, е да не уцелиш. В реалната игра обаче е различно. Там залозите са много по-големи и необмислените удари могат да доведат до загуба.
И все пак „в реалната игра” има хора, които си позволяват да рискуват загуба. Като баскетболната легенда Майкъл Джордан: „Пропуснал съм над 9000 изстрела в моята кариера. Изгубил съм близо 300 игри. 26 пъти са ми поверявали решаващия изстрел за играта и съм пропускал. Провалял съм се отново и отново и отново в живота си. И затова успявам”.
Тоест - усъвършенстването идва с практиката. А не с теорията. Повечето професионални фотографи правят десетки снимки, преди да изберат една от тях за обработка. Стивън Кинг получава стотици откази, преди да напише първия си добър разказ, и има още толкова смачкани чернови, преди да публикува първия си хитов роман „Кери”…
БИЗНЕС ИНВЕСТИЦИИ
Дали Кинг щеше да стане царят на съвременната литература, ако се беше отказал след първия, десетия, или стотния отказ? Ако вместо да напише 100 посредствени разказа, се беше отдал на обстойно мислене и теоретична подготовка как да направи един-единствен перфектен разказ?
Представете си двама млади предприемачи, които ще предлагат продукт по телефона. Бизнесмен А скицира основните точки в презентацията си и веднага започва да звъни, за да я пробва на практика. На база направените обаждания, той коригира презентацията си в движение. Бизнесмен Б скицира основните точки в презентацията си. После започва да мисли дали да започне с „Добър ден!” или „Здравейте!”, дали да каже „Предлагаме…” или „Доставяме..”, и дали да спомене за отстъпката в средата или в края на презентацията си. Всичко това той преценява в главата си, преди да е направил първото си обаждане.
Ако в лабораторни условия изследваме първото обаждане на бизнесмен А и това на бизнесмен Б, може би първото обаждане на Б ще е по-добро, понеже той е отделил повече време за подготовка. Само че, ако излезем от въображаемата бизнес-лаборатория и се върнем в реалността, ще констатираме, че докато Б направи въпросното първо обаждане, А вече ще има сто разговора зад гърба си. И докато Б се подготвя за първата си презентация на база своите предположения какво биха казали клиентите, А ще е успял да коригира своята на база реалните им реакции.
Експериментите в реални условия, на принципа проба-грешка, много по-бързо показват кое е правилно.
Също така, за вас е доста по-лесно да коригирате презентацията си, когато не сте инвестирали цели часове в подготвянето й. Според Дейвид МакРейни „Вашите решения са повлияни от натрупването на емоционални инвестиции в тях. Колкото повече инвестирате в нещо, толкова по-трудно става да се откажете от него”.
МакРейни дава пример с играта Farmville, в която потребителите развиват свои виртуални ферми. Според него играта се радва на 50 милиона потребители не защото е толкова забавна, а защото когато вече им омръзне, потребителите си дават сметка колко много часове (понякога и пари) са инвестирали в нея. И им става трудно да захвърлят всички тези „инвестиции”.
Може би Farmville е малко екстремен пример. Но и в реалния живот всеки от нас си е казвал понякога „Нееее, не, не, не мога да зарежа всичко просто така, не и след като ми трябваха толкова години, за да стигна дотук”.
Вероятно именно инвестицията на емоции, усилия и време е причина за толкова много от лошите ни решения. Когато във втори курс на УНСС Мария си дава сметка, че всъщност не иска да става счетоводител, тя не прекъсва следването си, за да започне отначало. Или когато след 5 години кафенето на центъра започне да запада, на собственикът му е трудно да се раздели с него.
В случая емоционалната обвързаност, парите и инвестираното време пречат на нашите герои да вземат рационално решение. А иначе добре знаем, че е препоръчително да затворите инвестицията си – независимо дали е в образование, бизнес, или друго начинание – преди тя да мине в червената графа на загубата.
ПРЕДПРИЕМАЧ ЗАНАЯТЧИЯ
Интересно е, ако се замислите, че хората с успешен бизнес невинаги са предприемачи по душа.
Да вземем Марк Зукерберг и Фейсбук. Създаването на Фейсбук изглежда много повече като благоприятно стечение на обстоятелства, отколкото като планиран мултимилиарден бизнес. Подобно е на библейската история за сеяча, който хвърлял едни и същи семенца навсякъде, но само някои от тях попаднали в мека и плодородна почва. В случая Фейсбук е попаднало именно в такава почва – улучило е добра комбинация от достатъчно развити технологии, подходящ момент, и неадресирана досега нужда у потребителите.
Но ако си представим, че вместо това зрънцето Фейсбук бе попаднало в каменист и сух район, дали Зукерберг би работил за разцъфването му като бизнес? Или (по-вероятно) би го оставил да изсъхне, докато вече работи по кодирането на следващото „зрънце”.
Общото между повечето собственици на малък бизнес е това, че те са емоционално обвързани с този бизнес.Те обичат това, което правят, и ако по някаква причина то замре, трудно биха стартирали следващ бизнес.
Моята шефка от Америка с нейния „inn” (къща за гости) беше точно такъв тип собственик. Такъв може да е собственикът на арт-магазинче или шефката на сватбената агенция в града. Тези хора „са си паднали на пъпа” и дадения бизнес им се отдава. В случая акцентът е на „дадения бизнес”, защото ако им се наложи да сменят попрището си, рядко намират същия успех".
