Какво да прочетем: В служба на злото

Новият любим разказвач на криминални истории Робърт Галбрейт поднася поредната порция заплетена мистерия с третия роман от поредицата за детектив Корморан Страйк, „В служба на злото“.

Първата книга се появи на пазара, обвита в мистерия, подобно на историята, но бързо стана ясно, че новият автор всъщност е прикритата зад мъжки псевдоним „майка“ на обичания малък магьосник Хари Потър, Джоан Роулинг. Дебютът на любимата на малки и големи авторка в криминалната литература се оказа доста успешен и ето че съвсем скоро почитателите на добрата, класическа загадка, ще се радват на още един роман от Робърт Галбрейт.

Във „В служба на злото“ отново срещаме интересния образ на Корморан Страйк и неговата асистентка Робин. Именно тя получава неочакван пакет, в който се крие нещо зловещо – отрязан женски крак. На Страйк ще му се наложи да се впусне в разследване на миналото си и хората, които биха могли да му желаят злото. До какво ще го отведе това?

Това е страховита и сложно замислена мистерия с изненадващи обрати на всяка крачка, но и увлекателен разказ за мъж и жена, озовали се на кръстопът в личния и професионалния си живот. Действието отново се развива в Лондон, а сюжетът е пореден триумф на въображението.

Книгата ще бъде на пазара от 10 март. Издателство: Колибри, цена 22 лв. 

Прочетете и откъс от „В служба на злото“:

"Робин Елакот беше на двайсет и шест, сгодена от около година. Сватбата й беше планирана за преди три месеца, ала неочакваната кончина на бъдещата й свекърва доведе до отлагане на церемонията. Много неща се бяха случили през трите месеца, изминали от датата на неслучилата се венчавка. Дали с Матю щяха да се разбират по-добре, ако бяха разменили обетите си един към друг, питаше се тя. По-малко ли щяха да се карат, ако на пръста й, под годежния пръстен със сапфир, който вече й беше леко хлабав, седеше златна халка?

Докато си проправяше път през неразборията по Тотнъм Корт Роуд в понеделник сутрин, Робин прехвърляше отново в главата си спора от предишния ден. Семената му бяха посети още преди да излязат от къщи за мача по ръгби. Всеки път, като се срещаха със Сара Шадлок и приятеля й Том, Робин и Матю неизменно се скарваха – нещо, което Робин изтъкна, и кавгата, започнала още от мача, се проточи до малките часове на нощта.

– Сара наливаше масло в огъня, за да стане разправия, да му се не види, нима не схващаш? Тя беше тази, която постоянно питаше за него и се връщаше на темата, не аз...

Неспирните пътни ремонти около станцията на метрото Тотнъм Корт Роуд пречеха на придвижването на Робин до работата й още от самото й постъпване в частната детективска агенция на Денмарк Стрийт. Настроението й не се подобри от това, че се препъна в голяма купчина строителни отломки, залитна и едва след няколко крачки възстанови равновесието си. Порой от подсвирквания и похотливи забележки отекна от дълбокия изкоп в пътя, пълен с мъже с каски и флуоресцентни якета. С почервеняло лице тя тръсна червеникаворусата си коса, за да я махне от очите си, мигом ги игнорира и се върна към натрапчивите мисли за Сара Шадлок и непрестанните ѝ лукави подпитвания за шефа на Робин.

– По странен начин е привлекателен, не мислиш ли? Малко поочукан, но на мен не ми пречи. Секси ли е на живо? Едър мъж е, нали?

Робин забелязваше как Матю стиска зъби, докато тя се опитваше да дава хладни и безразлични отговори.
– Само двамата ли сте в офиса? Ама наистина ли? Съвсем никой друг ли няма? „Мръсница – помисли си Робин, чийто обичайно благ характер не се проявяваше по отношение на Сара Шадлок. – Нарочно го правеше.“

– Вярно ли е, че е получил медал за службата си в Афганистан? Ама наистина ли? Леле, отгоре на всичко е и герой от войната!

Робин бе сторила всичко по силите си да прекрати монолога на Сара в прослава на Корморан Страйк, но без резултат. Към края на мача вече се долавяше отчетлива хладина в отношението на Матю към годеницата му. Ала вкиснатото настроение не му попречи да се смее и шегува със Сара на връщане от Викаридж Роуд, а Том, когото Робин намираше за отегчителен и задръстен, им пригласяше с кискане, глух за всякакъв подтекст.

Побутвана от минувачи, които също се мъчеха да избегнат откритите изкопи по пътя, Робин най-сетне се добра до отсрещния тротоар, мина под скелета на бетонния монолит, който някога беше „Сентър Пойнт“ и наново се ядоса, като си припомни какво ѝ бе казал Матю към полунощ, когато караницата им се възпламени.
– Не можеш да спреш да говориш за него, а? Чух те със Сара...
– Не аз първа заговорих, а тя, не си слушал добре.

Ала Матю я имитира с оня обобщен за всички жени глас – изтънял и дебилски:
– „О, косата му е истинска прелест...“
– Дявол го взел, държиш се като параноик! – бе креснала Робин. – Сара се прехласваше по косата на Жак Бъргър, ръгбиста, не по тази на Корморан, а аз само казах...
– „Не по тази на Корморан“ – повтори той отново с идиотското пищене.

Щом зави по Денмарк Стрийт, Робин беше толкова бясна, както и преди осем часа, когато изфуча от спалнята и отиде да спи на дивана.
Сара Шадлок, проклетата Сара Шадлок беше състудентка на Матю и всякак се бе домогвала да го отмъкне от Робин, неговото момиче, останало в Йоркшър... Робин би била на седмото небе, ако можеше да е сигурна, че никога повече няма да зърне Сара, но тя щеше да присъства на сватбата им през юли, без съмнение нямаше да спре да им разваля отношенията и после, и като нищо можеше някой ден да се натресе в службата на Робин, за да се запознае със Страйк, ако интересът й към него беше искрен, а не целеше само да всява раздори между Робин и Матю.

„Посмъртно няма да я запозная с Корморан“, обеща си гневно Робин, докато се приближаваше към куриера, застанал пред външната врата. Държеше клипборд в едната си ръка и дълъг правоъгълен пакет в другата.
– За Елакот ли е? – попита го Робин от разстояние. Очакваше доставка на еднократни фотоапарати, които щяха да са подаръци за гостите на сватбата. Напоследък работното й време беше станало толкова разтегливо, че й беше по-лесно при онлайн поръчките да посочва служебния вместо домашния си адрес.
Куриерът кимна и й поднесе клипборда, без да сваля шлема си за мотоциклет. Робин подписа и взе дългия пакет, който се оказа много по-тежък, отколкото очакваше; усещането бе, че вътре има само един голям предмет, който се плъзна, когато тя го постави под мишница.
– Благодаря ви – каза, но куриерът вече се бе отдалечил и преметнал крак през мотоциклета си. Чу го да отпътува, докато си отключваше, за да влезе в сградата.

Пое по металното стълбище, извиващо се около отдавна повредения старомоден асансьор с мрежа, а токчетата й чаткаха отчетливо. Отключи и отвори стъклената врата с надпис „К. Б. Страйк, частен детектив“.

Умишлено беше дошла по-рано. В момента бяха затрупани със случаи и тя имаше да наваксва с писмена работа, преди да започне всекидневното си наблюдение над млада руска еротична танцьорка. По шума от тежки стъпки от горния етаж разбра, че Страйк още е в апартамента си.
Робин постави продълговатия пакет върху бюрото, съблече палтото си и го окачи заедно с чантата си на закачалката зад вратата, после светна лампата, напълни и включи чайника и взе плоското ножче за отваряне на писма от бюрото си. Пак си припомни категоричния отказ на Матю да повярва, че се беше възхищавала на буйната къдрава грива на играещия по крилото Жак Бъргър, а не на късата коса на Страйк, която, честно казано, приличаше на срамно окосмяване. Заби ядно ножа за писма в ръба на пакета, разряза го и кутията се отвори пред нея.

В опаковката беше натикан отрязан женски крак, пръстите бяха прегънати, за да се събере."