Никога не съм била с обвързан мъж. Познавам само едната страна на медала – гаджето, не и любовницата. Но както се казва, никога не е твърде късно да станем за смях, в случая за рев.
Питам се какво ли е усещането да имаш някой на порции, само за по два, три часа на ден. Да се криеш, да не му звъниш и да не знаеш къде живее.
Познавам доста жени с подобна съдба. Част от тях са ми приятелки. Виждам ги как преглъщат кафето си бавно, докато надничат в телефона, а когато той най-после се обади, хукват, без да са дояли дори палачинката си. Това ли е „Сляпата неделя?“ Ама, вярно много сляпа!
Споделяли са ми, че е като наркотик. Не можеш да дишаш, да мислиш правилно и всичко, което искаш е малко любов. Но аз имам друга теория. Наричам я – адреналин!
Почти като да скачаш с бънджи, но тук е по-вероятно да ти се наложи да скачаш гола от втория етаж на жилището му. Тръпката да целуваш нещо абсолютно забранено. Да, сигурно е несравнима.
Знаеш, че никога няма да има рутина, никога няма да ти се доспи или да си уморена. В колкото и часа след полунощ да ти почука на вратата, ще преливаш от енергия и ентусиазъм.
С времето привикваш към режима на неясните срещи и безусловни отношения. Но май се появяват чувства. Всъщност халюцинираш. Липсва ти? Не, това е абстиненция! Всичко ще се оправи, когато получиш дозата си от него.
Ако това обаче продължава повече от два месеца, примири се. Той винаги ще се връща при своето момиче, а ти нямаш право на втори мандат. Така че, скъпа, не се предреждай! Ти ще си останеш втора цигулка в този оркестър. Но не се коси! От мен да знаеш, на първия ред не e чак толкова интересно.
