Ние често не разбираме коя е нашата най-голяма сила. А тя е това, което носим в себе си. Волята, решителността, упоритостта, гъвкавостта на ума... Тя включва всички онези неща, които вече са ни дадени, за да вървим напред.
И в този ред на мисли реших да споделя с вас една история, на която попаднах случайно в Мрежата. Тя ми напомни, че ако човек иска да се откаже, винаги ще намери причина. Ако иска да постигне нещо, винаги ще намери начин. Достатъчно е да повярва в себе си и да придобие самочувствие все едно вече е успял...
"Собственик на бизнес бил затънал в дългове и не успявал да ги върне. Сделките, които сключвал не били толкова изгодни, работниците му искали по-добри условия, банките го притискали за парите, доставчиците му също си искали дължимите плащания. Отчаянието било пълно.
Така той стоял на една пейка в парка, обхванал главата си с ръце и чудейки се дали има нещо, което може да спаси фирмата му от фалит.
Внезапно се приближил възрастен мъж и му казал: “Виждам, че има нещо, което те тревожи?”.
Въпросът накарал бизнесмена да излее душата си пред непознатия. Той го изслушал търпеливо и след това казал: “Вярвам, че бих могъл да помогна”. Попитал мъжа за името му, след това извадил чековата си книжка, попълнил един чек и му го подал с думите: “Вземи тези пари. Нека се срещнем тук точно след една година. Тогава ще ми ги върнеш и ще ми разкажеш какво е станало”.
След това се обърнал и се изгубил сред тълпата в парка. Бизнесменът в първия момент не могъл да осъзнае какво точно се е случило. Всичко му се струвало като сън. Единственото доказателство за случилото се бил чека, който държал в ръката си. Погледнал го и почти щял да припадне от изненада. Сумата, която била вписана в него, била 500 000 долара, а самият чек бил подписан от Джон Рокфелер, един от най-богатите хора в света.
“Мога да разплатя всичките си дългове веднага!” – осъзнал мъжа. Но вместо това, той решил да не осребрява чека, а да го прибере в сейфа си. Чекът му давал така желаната от него сигурност, но той решил, че ще направи още един последен опит да спаси бизнеса си със собствени сили.
С възобновен оптимизъм бизнесменът предоговорил вече сключените неизгодни договори, успял да се разбере с банките и доставчиците си за отсрочка в плащанията. Реализирал и няколко големи продажби. Само след няколко месеца успял собственоръчно да изплати всичките си задължения, а бизнесът му отново започнал да просперира.
Точно една година по-късно, той се върнал в парка с неосребрения чек в джоба. В уреченото време се появил и възрастния човек. Но точно, когато бизнесменът щял да му върне чека и да му разкаже историята си, се появила медицинска сестра, задъхана от бързо ходене, която хванала стареца.
“Така се радвам, че успях да го настигна и заловя.” – казала тя. “Надявам се, че не Ви е притеснил много. Той често бяга от старческия дом и разказва на хората, които срещне, че е Рокфелер”. След това отвела стареца.
Бизнесменът стоял там зашеметен от чутото. Цяла година, той купувал, продавал, сключвал сделки и водел преговори така, сякаш разполага с подкрепата на половин милион долара!
Внезапно осъзнал, че не парите – въображаеми или истински, са това, което преобърнало живота му. Причината била в придобитите увереност и самочувствие, че има власт да постигне целта, която преследва!"
