Влизам си вчера във Фейсбук-а и като цяло нищо особено. Реклами, клюки, няколко снимки от приятели, нали ви казвам - нищо особено. Докато не видях снимката на едно улично куче, облечено в зимно детско яке, легнало пред една книжарница върху бял губер, сгънат на две. После видях, че снимката я е качила сестра ми, а отгоре пишеше: „Не всички са лоши с бездомните кучета :)“. Някой се грижи за този сънливец, който си спеше в леглото и беше завит с нечие яке! Стана ми много мило и отново коледно. Имаше си и елха!
Веднага разбрах, че тя беше направила снимката. Наистина страхотна! Защо няма много такива хора? Защо когато видите улично куче се стряскате и започвате с ругатните и всячески искате то да се махне, да изчезне завинаги? Защото са зли ли, защото могат да ви нахапят? Ммм да, ще го направят, но не защото са зли или защото са кучета и то им било в природата. Глупости! Ще го направят защото вие сте зли, вие сте ги озлобили, като ги подритвате, плюете и викате по тях. Ако аз викам и ви псувам, ритам ви и ви замервам с предмети, вие какво ще стоите и ще ме гледате ли? Как не!
Разберете, хора, кучетата са наши приятели, като този хубавец облечен в яке, мила картинка. Дори си имал и елха. Много ми е тъжно, да гледам как страдат заради някой човек, за когото са просто едно неудобство. А вие много ли сте им удобни питам аз? Кое ви дава право да си мислите, че сте повече от животните? Кое ви дава право да властвате и да взимате решения, водени от злобата си?
Когато бях малка имахме немска овчарка. Като се изправеше беше по-голяма от мен. Играех с нея всеки ден, учих я да танцува, казваше се Рекс. Много я обичах. Един ден една бабка минала покрай нашата къща и видяла, че кучето се било изправило върху мен и после казала на баща ми, че ме било нападнало и ухапало. Баща ми без да му мисли много, в момент на ярост, го наби... Видях го и започнах да викам и да плача. Той го остави, дойде при мен и ме попита къде ме е ухапал, изобщо не знаех за какво ми говори. Обясних му, че сме си играли и че не ме е хапал, той ми каза за въпросната баба, полудях. Кучето ми беше набито, защото някаква стара пенсия помислила, че ме хапе. Идват ми едни ругатни в главата като се сетя. Намразих я тази жена, излях цялата си ярост върху нея. Ясно и показах, че не е добре дошла.
Тогава намразих хората, които мразят животните и за които те са просто един вид добитък. И въпросът ми към всички такива е, как очакваш да получиш добро, след като тръгваш с лошо?! Пък било то и към куче…
