Кошмарите се превръщат в щастие, когато станеш майка!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Все казвам, че нямам време и нерви да гледам дете. Не искам да ходя чорлава с дни и да не ми пука. Не искам вместо да планувам къде ще се запилея утре, да правя списък с пюрета. Не искам да изхвърлям котката си. Не искам, не съм готова да бъда майка. Но може би мисля така, защото не знам какво е, дори не си го представям, моето сърце да живее в тялото на някой друг.

Вас, мили настоящи и бъдещи майки, искам да поздравя с този текст! Себе си също.

„Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден.
Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка чистех веднъж в седмицата.
Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка слънцe за прощъпулник в 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям маруля, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите манту,коластра,дифтерит.
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче гърдите ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна!
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му.
Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера наакани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него, да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам „Трите прасенца“ в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката „сега и веднага“ и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръстчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току- що е заспала.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети.
И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само, за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв…
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки…
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!“


 

Коментари към "Кошмарите се превръщат в щастие, когато станеш майка!":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg