Ние, хората, често се оставяме да бъдем погълнати от чувство на вина, ярост или омраза. И това ни разяжда от вътре, не ни дава мира, спокойствие, въздух и щастие... Кажете сега: „Заслужава ли си?“.
Не, разбира се! И знаете ли? Има едно решение на тези и почти всички останали проблеми. Прошката! Тя е най-голямото лекарство за душата.
Независимо какво ни се е наложило да изживеем, ние заслужаваме да простим. Да, ние го заслужаваме! Защото така се освобождаваме от негативите на миналото и си позволяваме да имаме едно по-добро бъдеще.
Да даваш прошка, означава да обичаш себе си и затова най-важно е първо да се научим да прощаваме на себе си. Това значи да се приемем такива, каквито сме, да приемем грешките си и да спрем да се обвиняваме за тях, а да поемем отговорността за тях. Защото да изпитваме вина за това, което представляваме или сме направили не води до нищо друго, освен до саморазрушение. По-важното е какво правим после!
Второто най-важно нещо е да прощаваме на другите! Едно от най-големите постижения, които можем да направим в името на щастието си, е именно това. В повечето случаи не осъзнаваме, че правейки го, ние всъщност помагаме на себе си. Не осъзнаваме и че прошката не е оправдание за греховете на другите, а е нашият начин да се освободим от тях.
Да простиш на някой друг не означава, че одобряваш постъпката му или че те не са лоши. Да простиш означава да осъзнаеш, че ти си твоето щастие и да си позволиш да бъдеш над външните обстоятелства, които се опитват да те смажат.
Марк Твен има един много хубав цитат по този повод: „Прошката е ароматът на теменужките , върху крака, който ги е стъпкал“. Защото, приятели, давайки прошка, ние винаги правим света около себе си малко по-красив!
Вижте още:
6 истини за по-хубав живот
Принципите, които ще променят живота ти
