Удивително е колко богати на аромати, цветове и знаци могат да бъдат спомените от детството. Аз, например, никога няма да забравя специфичната миризма на детската ми градина, тази в къщата на баба, както и логото на Канал 1 и Ефир 2. Няма да забравя и „Пътеводна светлина“, но това е друга тема. Та, ето защо ви предлагам да си припомним някои от най- емблематичните запазени знаци от нашето детство.
Чували ли сте за СОЦМУЗ? Това е един проект на Никола Михов, Валери Гюров и Мартин Ангелов, който представлява виртуален музей, събиращ различни области на българския графичен дизайн от времето на социализма. Проектът е фокусиран изцяло върху художествената стойност на творбите, а не върху историческия, или политическия им контекст.
Колекцията на СОЦМУЗ се обновявана периодично, а блогът на музея представя значими автори, творили в периода 1944-1989 г., както и други тематично свързани проекти. Ето някои от тях.
Международната детска асамблея “Знаме на мира”
Това е фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО, организиран по идея на Людмила Живкова.
България е домакин на първата асамблея през 1979 г., в която участват деца от 79 държави. Поставени са 68 различни камбани в парк-комплекс „Камбаните“ в София, разположен в подножието на Витоша, отвъд Околовръстния път, край жилищен комплекс "Младост-4", срещу днешния Бизнес парк София.
Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 год. Асамблеята от 1989 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави.
Фабрика „Детска радост“
Някога нашите играчки не говореха, не пишкаха и дори трудно ходеха. Те не бяха китайски, а български, излязли от фабриката „Детска радост“. Някои от нас още пазят някъде онова червено камионче, което беше толкова любимо и на момичетата, и на момчетата.
Кооперативен съюз
Някога нашите села не бяха пусти. Рядко се срещаха и призрачни обезлюдели къщи, в които сега витаят само духовете на миналото. Беше пълно с деца, особено през летните ваканции, а едни от любимите ни места там бяха селските магазини на площада, от които баба ни купуваше десертчета Чайка.
