Преди време някой ми беше казал, че „Малкият принц” е книжка, която трябва да се прочете поне 3 пъти в живота.
Първият на около 10-годишна възраст, когато все още си хлапе. Вторият между 20 и 30-годишна възраст, когато вече си пораснал, но все още се формираш като личност. И третия – след 50-годишна възраст, когато вече си помъдрял и животът те е сблъскал с какви ли не неща.
Най-важното обаче е, че с всеки нов прочит откриваш различни неща... Нека замалко се потопим в света на Малкия Принц и да си спомним за някои от онези простички и толкова дълбоки истини, които той има да ни каже. Специално за вас подбрахме едни от любимите ни цитати от книгата на Антоан дьо Сент Екзюпери. Ако дори само един от тях ви докосне, за нас това ще значи много:
„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”
„ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.
„ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“
„ Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата“
„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава“
„ Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец“
„Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът“
„Пустинята е хубава - каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“
„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“
„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“
„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“
„Този човек - би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си“
„ Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения“
„ Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
