Всички сме чували за хан Аспарух. Велик български владетел, създал първата българска държава през 681. Сключва се мирен договор с Византия, според който Византия е задължена да плаща данък на България. Всички знаем, че символът на прабългарите е бил конят или по-точно конската опашка. Според договора, византийците трябвало да покрият със злато и скъпоценности забит в земята кол с конска опашка, и така са издължавали данъка си. Велик е бил ханът със своята мъдрост и непреклонност. Велик и справедлив!
Малко известен обаче е фактът, че той е имал любовница на име Пагане. Може би защото любовта им е пламнала много преди той да стане хан.
Пагане е била жрица, дарена с неземна красота и необикновена дарба да предсказва бъдещето. Считало се, че тя говори с бог Тангра (богът на прабългарите). Малко преди смъртта си хан Кубрат (бащата на Аспарух), вика Пагане при себе си, за да му предскаже бъдещето на народа му. Тя е тази която му казва, че синовете му трябва да се разделят с части от племето в 3 посоки на страната, за да може при евентуално нападение от армията Хазария, поне едното племе да има шанса да оцелее. Той се вслушва в думите й и разделя племето. На чело застават Бат Баян, Котраг и Аспарух.
Аспарух решава, че иска да вземе Пагане за своя жена. Тя не е съгласна с него, защото знае, че съветът на Великите боляри (наричани още Боили) няма да разреши тъй като той вече е хан, а тя дъщеря на обикновен конник. Ханът обаче е твърдо решен, воден от любовта си към жрицата.
Той свиква съвета на Боилите, за да им съобщи решението си, като се надява, че те ще го подкрепят, но не става така. Те му отказват. Ханът недоумява, защо боилите не желаят за своя хан най-личната и най-добрата жена, чийто ум и дарби са от висша полза за народа. А всъщност точно това е причината, че е най-личната, най-красивата, най-добрата и дарена с необикновена дарба.Точно затова съветът я обрича да бъде пренесена в жертва на Бог Тангра...
Тя е била съвършенството, получило женска плът. Старият празакон гласял, че щом се открие съвършен по дарби между народа, никой няма право да го държи в несъвършения свят. Длъжни са били да го пратят при Тангра, за да му служи от близо, иначе Бога ще ги накаже. Аспарух няма как да не спази закона, защото ако сам той не го спазва, не може да очаква покорство от народа си. А ако народът научи, че ханът е отказал на Тангра, с него е свършено.
И все пак Аспарух не може да се примири с раздялата с любимата жена и иска от същия този болярин, който пръв въстанал срещу решението на хана да вземе Пагане за жена, гаранция, че не я пренася в жертва напразно. Боляринът заклева единствената си дъщеря да умре до пролетта, ако е сгрешил. Пагане приема саможертва си с усмивка и без да се съпротивлява. Тя е пожертвана, а на хана му се отрежда за жена не коя да е, а дъщерята на болярина.
Не след дълго тя забременява, но ражда мъртво дете и умира малко преди пролетта. Това, което съкрушава хана, не е толкова това, че Пагане е пожертвана напразно, а именно смъртта, на жена му и детето, защото, принасяйки Пагане в жертва, тя също е носела детето му. Той реално е пренесъл не само любимата си, но и нероденото си дете.
Пагане не е била войн, не е размахвала саби и щитове по бойните полета, но е имала необичайна дарба, не случайно е била и личната жрица на хан Кубрат. Чиста и неопетнена, приемала всяка заповед, готова да се принесе в саможертва за народа си. Нека запомним това име - Пагане.
Всички сте чували израза, че зад всеки успял мъж стои по една умна жена. Такава е била Пагане за хан Аспарух. Тя се е пожертвала главно заради него, за да не се усъмни народът в неговата решителност и непоколебимост. И те са му вярвали до последно.
"И нека тези, които идват след нас, да обичат България и да я пазят! Казах!"
