Има дни и дни. Дни, в които нищо не ти върви. Дни, в които часовете застиват като лош дъх в устата и няма сила на света, която да помогне.
Дни, в които шансът закъснява, късметът си прави оглушки, а пиленцето, което е кацнало на рамото ти, е оставило след себе си нещо доста неприятно на вид, без надеждата то да ти донесе каквото и да било щастие. Дни, в които си казваш, че няма какво по-лошо от това да се случи. И грешиш. Винаги има.
А можеше да бъде ден, в който да се радваш на всеки слънчев лъч, отразил се в снежната повърхност, да се радваш на походката на човека, с който се разминавате случайно в метрото, на изречението, което започвате по едно и също време с някой приятел.
Вместо това ти се тревожиш за това, което е било, изпускайки това, което е могло да бъде. Искаш разумно обяснение? Ще ти го дам. Това е „мамка му” ден. Ден, в който искаш да заспиш „преди” и да се събудиш „след”. Ден, в който искаш да крещиш, без да бъдеш чут. Ден, в който съжаляваш, че клонирането закъснява с 25 години, електрическият стол е забранен, а жената котка е победена от жената кучка.
„Мамка му” ден – виж колко готино звучи. И знаеш ли какво? Примири се – тази седмица просто не ти е ден. Когато свърши мартинито, пий от черешките. Когато те правят на 5 стотинки, си кажи, че след още няколко пъти себестойността ти ще е достатъчна, за да си купиш шоколадово яйце.
„Мамка му”, след днес винаги има утре. А понякога „утре”-то е само на една часовникова стрелка разстояние.
