Местата, където израснахме

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Този град, в който аз съм родена, за мнозина навярно е скучен. Малък, вече почти обезлюдял, там просто няма какво да случи. Вече не остана и в кой да се влюбиш. Неонови реклами има, но както се казва по нашенски – за бадева. А някога беше друго.

Преди, не чак толкова отдавна, градът беше различен. Нямаше толкова заведения, но пък си имахме всичко необходимо – един Младежки дом, в който се местонахождаваше дискотеката, десетина Интернет клуба и три-четири градинки. Тези местенца и машината за кафе на пощата, ни бяха абсолютно достатъчни.

Студяхме си плодовата водка в градските фонтани, защото в дискотеката не се сервираше алкохол на ученици. Нашите кръчми бяха площадките на детските градини. Киснехме с часове на едно чайче след училище и си купувахме цигари „Стюардеса“ за 40 стотинки.

Този малък град беше пълен с младежи, мечти и... винаги се намираше в кой да се влюбиш.

Дааа, така беше някога, а сега всички са заминали я в двата най-надеждни града у нас, я в чужбина. Тук, в малкия град, живот няма! Взехме си балните костюми, плодовата водка, мечтите и дим да ни няма.

Но винаги се връщаме. За по ден – два. Става ни тъжно да гледаме как всичко се руши и пустее, но ние все още имаме нещо, което е тук – сърцата ни!

Не познавам човек, които да не мечтае да се завърне в родния дом... ако имаше работа. Защото, ако нещата стояха друго яче, България нямаше да се дели на софиянци и провинциалисти. Всеки щеше да си студи водката в малкия град и да живее доволно и най-вече спокойно.

Наскоро едни приятели от гимназията ми казаха, че са успели да си извоюват длъжност, позволяваща им да работят от вкъщи. Вече стягаха багажите да се прибират в родния град. Нямаха търпение. Десет години бъхтели и обикаляли квартирите с едничката цел – някой ден да се върнат у дома.

От друго място пък бях чула, че след 10-тина години хората ще се върнат да живеят по селата и малките градове. Стресът ставал все по-непоносим. Не бих се учудила, ако се случи!

Аз за себе си знам едно. С най-голямо удоволствие бих се прибрала и първото, което ще направя е, да си купя плодова водка и да я изстудя във фонтаните... пък после ще му мислим!


 

Коментари към "Местата, където израснахме ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg