Поглед... към света такъв, какъвто може да бъде, когато човек е настроен на честотите на красотата... Поглед, изпълнен с надежда, който превръща мъката в повод за вдъхновение и сила, като перла в океана.
Историята на Мелъди ще ви вдъхнови да погледнете по нов начин на проблемите си. Ще ви отнесе като подводно течение, защото е толкова истински оптимистична – какъвто е и животът сам по себе си, защото винаги продължава – с или без нас... Преживяното е това, което придава сила на тази музика – стои зад нея, заедно с болката и умората, за да ги надживее.
За Мелъди, „красавицата от Пенсилвания”, животът едва не свършва, когато eна 19 години. Докато кара велосипеда си, попада под колелата на автомобил и това завинаги променя живота й или поне светоусещането й. За известно време остава парализирана от кръста надолу и е с тежка форма на аномия. Налага се да започне да се учи отново да говори. Отново да ходи като малко дете. Проблемите с паметта и езика изглеждат непреодолими. Макар от 9-годишна да свири на пиано и китара, а по-късно да е участвала в програмата на редица нощни клубове, тя забравя всичко и започва от начало. След като получава тежката мозъчно-черепна травма и множество счупвания на таза, по съвет на лекаря започва да се занимава с музикална терапия.
Според нейния лекар връзките в кортекса се повлияват добре и могат да бъдат възстановени под ритъма на музика. Пробват. Поради амнезията тя дори не си спомня, че в детството си е обичала да се занимава с музика. Отказва се от пианото, защото не може да седи на него повече от 10 минути. Започва с китара. Слухът й в началото не издържа повече от 30 децибела. Впоследствие 70. Изглежда, че не напредва, защото всеки ден до вечерта вече е забравила какво е научила от сутринта. А може би точно спомените ни пречат да живеем истински, да пробваме нови неща, да си създадем (а в нейния случай – извоюваме!) нови спомени...Тази терапия в последствие става не само първа стъпка към възстановяването й, но и стремително издигане към кариерата на певица и композитор. Още не можеща самостоятелно да става от болничното легло, тя записва албума «Some Lessons — The Bedroom Sessions» (2005г.).
Така един ден си спомня нещо от учителя си по пиано и превръща Чайковски в джаз импровизация. Преди катастрофата дори не е харесвала джаз. Започва да го преоткрива, защото установява, че това е единствената музика, която може да понесе физически. Решава да запише песните си само за да не ги забрави отново, без да подозира, че няма да ги забрави и останалия свят.
Албумът „The Absense”на америакнската джаз изпълнителка Мелъди Гардо включва 12 авторски песни, вдъхновени от времето, когато е била из пустините на Мароко, клубовете на Буенос Айрес, плажовете на Бразилия и улиците на Лисабон. От BBCказват за нея: „тя е една перла, която всеки открива, гмуркайки се в музиката й”.
Макар и с бастун на сцената, с вечните тъмни очила и тапи в ушите поради непоносимост към шума, тя продължава да изнася концерти. Почива и пак се връща към тихата си музика. Въздействието е дълбоко, без грам самосъжаление. Както споделя: „Аз виждам себе си по следния начин: способна съм да правя някои неща и не съм способна на други. Това е всичко. Подробностите са толкова съществени, колкото вие сами решите да ги направите.”
Виж още:
Колко голяма е силата, която се крие вътре в нас?
Изпълнението на 2CELLOS, което разби всички представи за музика (видео)
