Помним песните, някои от които станаха емблема на приятелството, любовта, безгрижието... Пеехме ги на абитуриентския си бал, пеехме ги и после на наследниците си, пускахме си ги, когато ни ставаше мъчно за нашето детство...Помним и репликите – силни, разтърсващи, комични... Повтаряме ги, цитираме ги, дори ги превърнахме в девизи. Помним всички хубави моменти, които сме преживели със студио Бояна по онова време. Помним ги, защото тези филми не са просто част от миналото, което никога няма да се върне. Те са онова, от което толкова се нуждаем сега – истории за силна любов, истинско приятелството и детско безгрижие. Да, българските филми са нашето жизнено необходимо междучасие от настоящето. Затова ви предлагаме да си спомним отново за някои от най-силните сцени от старите ленти.
„Време разделно“
Глупост е да мислим, че можем да подберем най, най, най-силната сцена от този филм, защото той е от онези ленти, на които не можеш да дишаш спокойно през цялото време. „Време разделно“ не е просто филм, които спира дъха ти, той е цяла история, която променя ритъма на сърцата ни завинаги. И все пак, сватбата на Манол и Елица е сцената, която ни кара да се замисляме всеки път, когато решим, че сме стигнали дъното, че надежда няма...Защото, надежда винаги има, но тя няма да дойда отгоре. Носим я в себе си, по наследство.
„Вчера“
Безспорно любим филм, който доста пъти ни изправя пред въпроса: “Дали приятелите днес са като приятелите от Вчера?“ Много ни се иска да е така, затова и толкова често се кълнем пред тях.
Няма как да не отбележим и сцената на целувката между Дана и Иван...и онова плахо, но и толкова силно “Не бях аз.“
„Всичко е любов“
Още един разтърсващ филм за любовта, такава, каквато днес все по-рядко се среща. Затова и тази любовна сцена носи стотици пъти повече заряд, от който и да е кадър на съвременните сълзливи, американски ленти... За турски да не говорим!
„Оркестър без име“
Култов филм, но финалната сцена, когато Жорката застава с лице към вълните и казва: „Аз оставам!“ направо ни спира тока! Браво, Жоре! И ние останахме... въпреки всичко!
„С деца на море“
Еххх, чичо Манчо, Холивуд и срещу теб да тича, пак няма да те стигне! Ти просто си велик, човече! Я, пак кажи каква беше разликата между командировка и курорт?
