Да живееш в България е тежко и трудно за много хора, но да живееш в чужбина не е по-малко трудно. Далеч от приятели, роднини и всичко, което си имал преди да заминеш.
Ще ми се да кажа, не, аз съм българка и искам да си живея в България! И да работя, и да си отгледам децата в родината. Наистина обичам страната си, не ме разбирайте погрешно, но не харесвам политиката й. Всеки ден слушам по новините подигравките на управниците ни. Подиграват се с пенсионерите, с нас, с децата ни, абе изобщо с всичко. Строим магистрали, а нямаме пари за хляб. Това ли е прекрасната ни държава? На всякъде искат да си млад, но да имаш стаж за дадена позиция. Пенсионерите си броят стотинките, за да изкарат и този месец, а коледните бонуси за депутатите се равняват на доходите на едно семейство за цяла година. Много им е тежка работата сигурно, горките те!
Возят се в лъскави коли, ядат хубава храна, защото за тях цената няма значение, важно е да е хубаво. Знаете ли и съседската баба иска да си похапне истински кашкавал, но не й стигат парите. Особено сега, когато вдигнаха цените на всичко, а пенсията й е все така мизерна. Сега някои ще кажат да беше работила, та да може сега да взима по-висока пенсия. Ами тя е работила, но по нейно време хората са си гледали зеленчуци в градината, имали са животни и са обработвали ниви. Освен това образованието тогава не е било кой знае какво. Да можеш да пишеш, да четеш и да смяташ едва ли не ти е достатъчно. И тя е вярвала, че вероятно ще й е достатъчно, не е мечтаела да стане милионерка, искала е само да живее нормално.
После обаче някой й казал, че това образование, което има, не й върши работа и трябва да учи на ново, за да й дадат средно. С две деца, мъж, къща, ниви и животни които нея чакат, е решила, че и сега й е добре и диплома не й трябва. Да сгрешила е, но от къде да знае баба Денка, че вместо да става по-добре, ще става по зле?!
И сега децата й са в чужбина, мъжът й е починал, а тя сама се оправя както може с 200 лв. пенсия. Но си е възпитала добре децата, образовала ги е, дала им е всичко, което е могла. И децата както могат й помагат, но не е същото като ги няма, а са се грабнали да си градят живота в чужбина.
Докато министър Дянков си стои на топло в къщи, без да се притеснява, че ще остане без вечеря. Той просто ще вдигне скъпия си телефон, който вероятно плаща държавата или иначе казано - баба Денка и всички ние, и ще си поръча от някой ресторант.
Искам да живея в България, опитвам се да намеря себе си тук. Да работя и да се радвам на това, което правя и на това, което съм, за да бъда щастлива тук, а не някъде по света. Много ми е трудно обаче!
Изобщо не деля хората на млади и стари, колкото аз имам нужда от пари, толкова и баба Денка има нужда от тях. Веднъж говорих с моята баба, те с дядо ми през целия си живот са се скъсвали от работа, за да може сега да взимат високи пенсии. Да са ми живи и здрави. Та говорих си с баба ми и стана въпрос, че се чуло, че ще вдигат пенсиите и тя ми каза така: „Аз не искам да вдигат нашите пенсии с дядо ти, ние взимаме тавана на пенсията. Пари винаги трябват! Колкото и да са ни високи пенсиите, те пак не стигат, има много разходи, но се оправяме, не се оплаквам. Нека вдигнат първо най-ниските пенсии. Има хора, които преживяват с по 120 лв на месец, не си го обяснявам.“
Каза и още много неща, но най-важното беше това: „Да сме живи и здрави да преживеем тези страшни години, защото не е лесно да си българин в България.“
Евала, Бойко, евала, Дянков!
