ПОКАЯНИЕ - ПАМЕТНИК НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА

На пръв поглед за някои може би темата е  преекспонирана в последните години, но дали е така?

Дали сме отдали достатъчно почит на жертвите на комунизма? Дали е правилно да говорим за „жертви” в минало време? Или  всъщност това сме ние? Нашите родени и неродени деца?

Това са част от въпросите, които поставя пред зрителя скулпторът Андрей Врабчев с работата си Покаяние – Паметник на жертвите на комунизма, изложена от вчера (15.март) в зала Райко Алексиев на ул.”Раковска”  № 126.

В галерията присъства една единствена работа, съставена от множество отделни скулптурни фигури и отливки. Отливки на реално съществуващи наши съвременници, млади хора, които буквално и преносно са жертви на режима, режим,чиито дълги пипала все още пълзят и задушават и днес, 29 години след т.нар. му край. И засегнатите от тези „пипала” са най-често хора на изкуството, хора от интелигенцията на България.

Поставена в средата на голямата зала, скулптурата е внушителна. Изработена от смола и плод на доста трудоемък и дълъг процес, работата доста се отличава от стандартните за страната ни паметници – мемориали , плочи и постаменти, изреждащи безкрайни имена, където винаги някое липсва, потулено умишлено или потънало в прашна забрава. Отличава се и от патетичните бронзови бюстове и фигури в нереални размери от близкото минало, а и от настоящето, осеяли държавата ни. Може би именно поради отличието си, съвременното си звучене, този проект за мемориал не печели конкурса, за градинката пред църквата "Свети Седмочисленици", тъй като според комисията е твърде „ужасяващ”. Конкурсът е отменен, последван от нов и днес все още не е осъществен, както много неща у нас... 

Ужасяващи са последствията от отнемането на личната свобода, от смазването на идеалите и вярата. И ние трябва да поемем отговорност за това, а тези след нас трябва да знаят и помнят. Онагледени  именно по този начин процесът и резултатът от една диктатура ще бъдат много по-ясни и ще останат за по-дълго в съзнанието на идните поколения, отколкото изписаните непознати за тях имена. (Които разбира се също не трябва да бъдат забравяни)

Не е ли време да се отърсим от познатото и да приветстваме новото и различното?

Концепцията на автора е идейно, композиционно и пластически  изведена, и защитена. Мъртви тела или души? И двете! Притиснати от натиска на невидима преса, те са деформирани. Физическото е метафора за духовното. Най-отгоре на скулптурната композиция е поставен ембрион...Символ на бъдещото, неродено зло, заложено генетично в невинното дете.

И през 60-те и 70-те години, а може би и по-рано след дълги обсъждания на комисии и противоречиви мнения на членове на Съюза на художниците, (текстове от които са запазени в държавния архив) много по-деформирани фигури и скулптури, наричани тогава „грозни” , „квазимодо” са били приети и излагани в зали и музеи. Какво говори това за съвремието, в което живеем днес? Оставям отговора на вас...

Автор: Ани Венкова

Изложбата е до 26.03.2018 на ул. „Раковска”  № 126.

Информация за автора:

Андрей Врабчев работи в полето на скулптурата в публични пространства, монументалната пластика и инсталация. и Художествената академия със специалност „Скулптура“.

Той е член на RBS кралското скулптурно дружество в Лондон и на СБХ. Участва в редица национални и международни конкурси. Автор е на няколко пластики - награди, сред които и светилникът на Българския културен клуб Скопие за принос към българската култура. Последните му изяви са:

2017 г. – Участва в скулптурна изложба в кралските ботанически градина Лондон.

2016 г. – Излага своята пластика АБВ във Виена в Дом Витгенщайн. Участва в конкурса „Iluminated river“ в Лондон.

2015 г. – Участва в международното изложение „Скулптура и обект“ в Братислава. Участва в конкурса за паметник на демократичната революция в Словакия.

2014 г. – Изложба в галерия „Ракурси“ с Ина Дамянова. Участва в „София Underground” с видеофилм. Участие в конкурс за паметник на цар Самуил. Участва във фестивала „С течение на времето“ в Благоевград със скулптурна инсталация в реката.

2013 г. – Участва в конкурса за арт декорация на Trinity Hall St. Clemente’s Oxford, UK.