Живеем в свят на показност, позьорство, селфита, фалшиви фейсбук профили, фалшиво напудрен виртуален живот... И всичко това заради дълбоко вкоренената ни мания да получим одобрението на другите!
Да, в природата ни е заложено да живеем в общност и затова мразим да сме сами. Мразим и да ставаме повод коментари, клюки и одумки. Но! Нека си го кажем – другите хора често си нямат ни най-малка представа какво искат и още по-често само си търсят повод за забавление на гърба на другите. Затова колкото и да ни се иска да се радваме на доброто мнение на другите за нас, понякога е по-добре просто да не ни пука и наистина да си гледаме работата. Ето една притча, която онагледява това по изключително семпъл и верен начин...
"Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня!"
Вижте още:
Притча за радостта от живота
Притча за егоизма
