Притчата, която ни учи, че щастието е личен избор

Учителят Бахаудин бил щастлив през целия си живот, усмивката не слизала от лицето му. Целият му живот бил пропит с аромат на празник!

Дори на смъртното си легло, той се смеел весело. Изглеждал така, сякаш се наслаждавал на идването на смъртта. Неговите ученици седели около него и един попитал:
- Защо се смеете? През целия си живот се смеехте, а ние все не се решавахме да ви попитаме как ви се удаваше това? И ето сега, в последната си минута, вие отново се смеете! Кое е смешното?

Старият учител отговорил:
- Преди много години аз самият отидох при моя учител, едва 17-годишен, но толкова дълбоко страдащ. Учителят ми беше на 70, а се усмихваше и се смееше така, без никаква видима причина.

Попитах го: "Как успявате?" и той оговори: "Вътре в себе си аз съм свободен да избера. Много е лесно – това е моят избор. Всяка сутрин, когато отварям очи, аз се питам какво да избера днес – блаженство или страдание? И се случва така, че избирам блаженството, защото това е толкова естествено".