На проведения Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се оказа, че социалните партньори не са достигнали до единомислие и съгласие относно проекта за промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), предложен от здравното министерство и приет от Министерския съвет и на първо четене в здравна комисия.
След изложените различни позиции, бе решено всички забележки на работодатели и синдикати да бъдат предоставени на председателя на парламентарната здравна комисия, за да се вземат под внимание при второто четене на законопроекта на ЗЗО в комисия.
Днес най-общо предложените от Министерството на здравеопазването промени, представени от заместник-министъра на здравеопазването, предвиждат услугите, които заплаща Здравната каса, да се разделят на три пакета – основен, допълнителен и спешен.
НЗОК поема основния пакет на всички здравноосигурени пациенти. Достъпът до допълнителния пакет ще може да става или през НЗОК, или през частните осигурителни фондове.
Спешният пакет е ангажимент на държавата.
Предвижда се и поетапно увеличение на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни осигуровки, като сумата постепенно се изравни с тази, която плащат самоосигуряващите се.
Сред критиките по проекта за промени бяха по отношение разделянето на три пакета за заплащане на медицинска помощ.
Засегнат бе въпросът, че промените всъщност променят философията на здравноосигурителния модел, като се предлага касата да купува услуги, понеже не било ясно какво се купува и така се нарушават правата на гражданите.
Асоциацията на индустриалния капитал в България пък се разбра, че подкрепя мерките за събираемостта на вноските и повишаване размера на осигурителния доход с 5% годишно от страна на държавата, както и възстановяването на здравните права срещу по-високо заплащане.
Всъщност промяната на модела, по който да се получава медицинска помощ е темата, която синдикатите, работодатели и правителство обсъждат.
Казусът: Как да се възстановяват здравните права на хората, които не са плащали здравните вноски
Това да става, според идеите, като внасят дължимото накуп, ако им се наложи да отидат на лекар.
Въпросът обаче е дали един човек, който не е смогнал да си плаща всеки месец, ще успее да плати натрупани за три години назад дължими вноски например.
Има и хора, които от много години живеят в чужбина, не си плащат здравните вноски у нас, но пък се връщат, за да се лекуват в България.
При положение пък, че за възстановяване здравните права трябва да се плаща от въвеждането на здравните осигуровки, тогава дължимата към държавата сметка значително набъбва, около 3580 лева.
Солидарно осигуряване
Нека разгледаме предимствата и недостатъците на този модел
Дали е добре да се реализират идеите за личните здравни сметки?
Комисията по здравеопазване в народното събрание реши да предложи един експеримент, засягащ всички осигурени, отразява „Дневник”.
Става въпрос за идеята, обявена в интервюто на ген. Стоян Тонев – шеф на комисията по здравеопазване в парламента (в."Труд", 2.12.2012 г.):
- Нека посочим как промяната ще се отрази на българин, който се осигурява за здраве върху заплата от 500 лв. и от 1500 лв.
- 25% от парите от личното участие в здравната вноска ще отиват в индивидуалната партидна сметка на българина и той ще определя за какво да се харчат. Т.е. при заплата от 500 лв. за здраве се отделят 40 лв. От тях 24 лв. внася работодателят, а 16 лв. - работникът.
Така 25 % от 16-те лева или 4 лева (10% от цялата здравна вноска - б.р.) ще са само за пациента и ако той не ги ползва, ще му се натрупват, докато му потрябват. А на служител, осигуряващ се върху 1500 лв., всеки месец ще се заделят по 12 лв., които ще са само за него. Той например може да ги ползва за преглед без да чака за направление, а останалите пари от вноската му ще са за националния солидарен фонд.
В Германия ефектът от натрупването от личните партиди годишно е за 20 млрд. евро, надяваме се при нас да е около 50 млн. лв.
Много важна подробност е, че осигуреният ще може да използва своята част от парите за лечение на някои от членовете на семейството – примерно за болното си дете или съпруга.
Ако експериментът се проведе по всички правила: с грижливо планиране, изпипване на всички административни процедури, педантично събиране на отчетна и всякаква друга съпътстваща информация, задълбочени анализи и други, след определен период, да кажем, шест месеца, ще имаме наистина уникални резултати:
1. Ще се види мястото на качествено нов модел на здравно осигуряване в обществото ни. И ще се очертае приемливостта на този модел сред различни членове на обществото: млади, средни, стари; работещи и не толкова; имотни и безимотни, родители и бездетни и пр.
2. Ще се очертаят още по-релефно недостатъците на сега съществуващия модел и респ. може да се тръгне към усъвършенстването му.
Може би ще покълне качествено ново отношение към личното ни здраве.
От една страна, отговорността на държавата към нашето здраве, и, от друга – нашата, лична.
Далечната перспектива
Когато средствата в "индивидуалната партидна сметка" станат 20 или дори 30 % от вноската. Или при въвеждане на допълнително здравно осигуряване, основано на "личните здравни сметки".
В публикуваната Програма на правителството 2014-2018 г., в раздела "Здравеопазване", такава цел и съответни мерки няма.
Но дали, ако се появи, ще бъдем удовлетворени или още по-ощетени откъм така или иначе, май, не особено голямата култура на българина към ползването на Здравни Грижи!?
Какви са, според Вас, перспективите?
