Първа среща? Гореща, ама не съвсем!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Силиконки

„Писна ми да ходя на срещи. Ако още веднъж трябва да изтърпя целия този фарс, ще се гръмна. По-добре да си стоя сама!”.

Е, вярно, че когато каза това, на приятелката ми не й беше ден, обаче и аз се замислих по въпроса. Първите срещи наистина не са чак толкова романтични. И… по-скоро приличат на интервю за работа. Особено тези, които се развиват по схемата – засичате се в някое заведение, разменяте си телефоните, той се обажда и те кани на по кафе….

И какво? Започват се едни приготовления 2 часа предварително. Сменяш сто тоалета, чудейки се в каква роля искаш да влезеш този път и какво мнение за себе си искаш да внушиш. Дали ще изкараш на показ по-закачливата си и флиртаджийска страна? Дали ще си мистериозна и съблазнителна? А защо пък да не му покажеш още сега, че си сериозно момиче и че не си падаш по игрички?

В същото време през главата ти профучават всички онези стандартни и ужасно досадни въпроси, без които никоя първа среща не минава – „От къде си?”, „С какво се занимаваш?”, „Какво обичаш да правиш в свободното си време?”, „Имаш ли братя и сестри?”, „А котка, куче, папагал, хамстер…”, „Колко сериозни връзки си имала до сега?”, „А как гледаш на отворените връзки?”… И още, и още въпроси, които имат за цел да ти покажат какви етикети носи в живота си другият човек. Само дето в повечето случаи те нямат много общо с истинската му същност.

Това е положението обаче. Разполагаш с една среща и набор от етикети, за да впечатлиш другия и ти самият да останеш впечатлен. Вярно, има тръпка, но пък всичко се случва някак изкуствено.

Веднъж бях на женско парти. Един пич постоянно се навърташе около нашата маса и не спираше да ми хвърля срамежливи, но многозначителни погледи. Тъкмо решихме да си тръгваме и той се престраши. Дойде да се запознаем и си уговорихме среща.

В суматохата никое от момичетата не видя, случилото се. А когато казах, че утре имам среща, едната от мацките ококори поглед и каза: „Стига бе! Ама кога успя. И си даде телефона просто ей така?! И какво? Наистина ли ще излезеш с непознат?”. Тя беше приятелка на моя приятелка. Не я познавах много добре, но знаех, че има супер, хипер сериозна връзка и това със срещите на сляпо на нея и е „малко” непонятно. „Ами да. Защо не?” – отговорих й. Тогава тя ме попита: „Наистина ли може да излезе нещо от такава среща?”.

Замислих се и отговорът ми беше: „Ами, всъщност – не! До сега нито едно такова запознанство не е прераствало в нещо истинско”. Дадох си сметка, че и на тази среща излизам ей така, за да си разнообразя ежедневието. Беше ми повече от ясно, че едва ли това ще се окаже моят мъж. Както и стана.

Може би проблемът е в мен или пък в мъжете, но честно казано не мисля. Просто ситуацията е такава, че трудно можеш да видиш отсрещния човек в истинската му, непринудена светлина. Хубавото обаче е, че е супер забавно, а и има изключения – убедена съм!

Но най-хубавите ми първи срещи са няколко. Спомням си ги много добре. И нито една от тях не беше планирана. Просто се случиха, а след тях се случиха и други хубави неща.


 

Коментари към "Първа среща? Гореща, ама не съвсем! ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg