Какъв е идеалът за „хубав живот“ днес?
Суетата управлява обществото ни повече от всякога със специалната подкрепа на новите технологии.
Общо взето можем да разделим хилядите виждания по въпроса на две основни линии - идеалистична и материалистична... Можем да срещнем човек, който е усмихнат, любящ, целеустремен, независимо от парите и притежанията си... какво го мотивира според вас? Колко богат е той и изобщо може ли да бъде измерено богатство от такъв порядък!?
Не случайно Александър Македонски е наредил да го погребат с разтворени ръце - символ на това, че нищо, не можеш да вземеш със себе си след смъртта - нищо материално, нищо освен своята душа...
"Преди години един много успял и известен американски бизнесмен си взел кратка ваканция в едно крайбрежно малко селце в Мексико. Това се случило, понеже личният му доктор му предписал активна почивка - бил му се натрупал стрес, което рефлектирало върху здравето. След като още на първата сутрин бизнесменът не могъл да спи спокойно, защото го събудили рано-рано от офиса със задача, която не търпяла отлагане, той решил да се отпусне, като се разходи до близкото пристанище и се порадва на хубавата утрин. Там обаче имало само малка лодка с един засмян мексикански рибар. Рибарят тъкмо привързвал лодката за кея и се прибирал от риболов, от който носел няколко огромни жълти риби тон. Американецът погледнал улова и похвалил рибаря за качеството и размерите на уловената от него риба.
- Колко дълго ти отне да уловиш тези риби, човече? - попитал американецът.
- Само около два часа - отговорил рибарят на изненадващо добър английски език.
- Защо не постоя по-дълго, за да хванеш още повече риба? - попитал отново американецът.
- С това, което съм уловил, ще ми е достатъчно да нахраня семейството си и дори да дам няколко риби на моите другари, отговорил сръчният мексикански рибар, докато свалял рибата от лодката и я прехвърлял в мрежата, за да я откара до дома си.
- Но... какво правиш в останалото време в такъв случай - попитал изненадан бизнесменът.
Мексиканецът го погледнал и се усмихнал, но отвърнал сериозно: По принцип спя до късно, ходя да ловя риба по малко, играя си с децата ми, обядвам със съпругата и след това си полягаме за няколко часа на обяд да си отпочинем. А надвечер, след като се навечеряме, се отправям към центъра на селцето, където аз и моите другари свирим на китара всяка вечер, докато отпиваме от домашното вино, което си приготвяме всяка година заедно. Това е, имам един много забързан и зает начин на живот, господине.
Американецът започнал да се смее и се изправил с ехидна усмивка на уста.
- Слушай, рибарю, аз съм възпитаник на Харвард и мога да ти помогна. Ти трябва да прекарваш много повече време в риболов и с парите, които ще спечелиш, ще си купиш по-голяма и по-хубава лодка. За нула време би могъл да се обзаведеш дори с няколко лодки и да увеличиш продукцията и печалбата си, като наемеш други рибари, които да командваш. С течение на времето ще имаш цяла флота от лодки, която ще работи за теб. Вместо да продаваш рибата на прекупвачи, ще я предлагаш директно на потребителя и дори ще можеш да си отвориш завод, в който да я мариноваш. Така ще имаш поглед върху целия процес и ще контролираш бизнеса си. След това ще се наложи да напуснеш това малко селце и да се преместиш първо в столицата, после в Америка - Лос Анджелис, Ню Йорк. Там ще можеш да наемеш специалисти, които ще увеличат още повече печалбите ти.
Но рибарят попитал:
- Господине, колко време ще ми отнеме това?
- 15-20, не повече от 25 години - подсмихнал се американският бизнесмен.
- И какво да правя след това, господине?
Американецът се засмял на глас и отвърнал:
- Та това е най-сладката част. След като направиш тази компания, ще я прехвърлиш от частна в публична. Ще направиш много милиони, които ще дойдат от продажбата на акции на компанията ти, понеже и други хора ще искат вече да участват в нея. Тогава ти ще бъдеш много, много богат и ще имаш много милиони.
- Милиони, господине? И след това какво да правя?
- След това ще се пенсионираш. Ще си купиш една хубава къща в едно малко крайбрежно селце в Мексико, където ще можеш да спиш до късно, да ходиш за риба, да си играеш с внуците, да обядваш с жена си и да си почиваш по няколко часа на обяд заедно с нея, а след като се навечеряте, ще можеш да отидеш до центъра на селцето, да свириш на китара и да пиеш домашно вино с приятелите си.
Рибарят се усмихнал и без да каже и дума, започнал да стъква огъня..."
Виж още:
Притча за радостта от живота
Невероятната изповед на най-щастливия човек на света
