Европа е на прага на една нова революция. Испания, Гърция, Турция, България... навсякъде борбата е безмилостно жестока. Борбата е за справедливост, за правото на по-добър живот, борбата е против монополите, против мафията, против потисничеството. Борбата е за свобода!
Може би повечето от вас знаят кой е Гай Фокс. Това е човекът, който стана известен с „барутния заговор” срещу Парламента в Англия. Това е човекът, чиято маска днес е не просто символ на Анонимните. Това е маската на Свободата! Днес тя е върху лицата ни, но не, за да скрием самоличността си, а за да изразим още по-ясно позицията си.
И каквото и да стане утре, приятели, каквото и да ни говорят, както и да ни лъжат, както и да ни бият, унижават, подиграват... Каквито и провокатори да се извъдят, ние винаги трябва да бъдем единни, защото и на Таксим, и на Орлов мост и на Гран Вия, всички искаме едно и също – по-добро бъдеще! Затова, приятели, никога не забравяйте тази реч... и истината, че промяната трябва да започне от нас самите! Никога не забравяйте, че днес ние сме по-различни!
„Добър вечер, Лондон!
Позволете ми първо да се извиня за неудобството.
Аз, както много от вас, ценя удобствата на ежедневието – сигурността от познатото, спокойствието от повторението.
Аз им се наслаждавам като всеки човек, но в духа на възпоменанието, по повод важните събития от миналото, обикновено свързани с нечия смърт или с края на някоя ужасна, кървава борба, отпразнувани с приятен празник.
Реших, че бихме могли да отбележим днешния пети ноември, един ден, за съжаление забравен, като за момент излезем от ежедневието си, седнем и си поговорим. Разбира се, има хора, които не искат да говорим. Предполагам, че дори в момента се издават заповеди по телефона и въоръжени мъже идват насам.
Защо ли?
Защото докато палката може и да се използва вместо словото, думите винаги ще ограничават тяхната сила. Думите носят смисъл, а на онези, които ги слушат – осъзнаване на истината. Истината е, че има нещо ужасна сбъркано в тази страна. Нали? Жестокост и несправедливост, нетолерантност и потисничество. И там, където някога сте имали свободата да се противопоставите, да мислите и говорите това, което смятате за правилно, сега има цензура и системи за наблюдение, които ви принуждават да се съобразите и подчините.
Как се случи това? Кой е виновен?
Несъмнено някои са по-виновни от други и те ще отговарят за действията си. Но в интерес на истината, ако търсите виновника, трябва просто да погледнете в огледалото. Знам защо го направихте. Знам, че се страхувате.
Кой не би се страхувал?
Войни, терор, болести… Безброй проблеми, които бяха използвани да подтиснат съвестта ви и да замъглят разума ви. Страхът максимално се възползва от вас и в паниката си се обърнахте към Адам Сатлър. Той ви обеща ред и мир. И всичко, което поиска в замяна, бе вашето безмълвно подчинение.
Снощи аз сложих край на това мълчание. Снощи аз взривих старата съдебна палата, за да напомня на тази страна това, което тя забрави! Преди повече от четиристотин години, един велик гражданин поиска да запечата пети ноември завинаги в паметта ни. Неговата надежда бе да напомни на света, че честността, справедливостта и свободата са повече от думи… Те са перспективи! Но, ако не виждате нищо, ако престъпленията на това правителство са останали незабелязани от вас, тогава ви предлагам пети ноември да не бъде отбелязан. Но, ако виждате това, което виждам аз, ако чувствате това, което чувствам аз, ако се стремите към това, към което и аз, тогава ви каня да се присъедините към мен след една година пред вратите на Парламента! И заедно ще им дадем такъв пети ноември, който никога няма да бъде забравен!”
Реч от филма „В като вендета”
