Не искам да хейтвам, изобщо даже не искам да хейтвам действителността в нашата мила родина, но… По дяволите, байганьовщината понякога така ми се набива в очите, че ми идва да изкрещя: „Кога? Кога ще е оправим”.
Всичко ни е накриво. Културата ни е накриво, и Министърът на културата ни е накриво, и нравите са ни накриво… И когато цялата тая кривотия, се смеси с нещо по-изтънчено и френско, лъсва горчивата истина. Жалката истина. В Европа сме, но кога ли ще ги стигнем европейците? Май, май на кукуво лято.
Вчера трябваше да се потопя в префинената атмосфера на Франция в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Е, потопих се, само че в един интересен контраст. Точно като кетъринга - изисканото вино, гарнирано с кюфтета на клечка.
Не искам да омаловажавам изложбата „ПАРИЖ 1900”, която представя колекции на Пти пале - Музей за изящни изкуства на Парижката община. Тя наистина си заслужава да бъде видяна и горещо ви препоръчвам да я посетите в „Националната галерия за чуждестранно изкуство”. Но на нейния фон, на фона на изисканите французи и на някои български костюмари, байганьощината лъсва с пълна сила.
Ок, на никого не му направи впечатление, че речта на Вежди Рашидов закъсня с повече от половин час. Не сме в Лондон все пак, в София сме. А и Министърът на културата се извини най-учтиво с това, че трябвало да си побъбри с Президента на Република България. До колкото чух, де!
Защото, хубаво, речта започна. Само че кой да прецени, че по същото време и камбаните на Александър Невски ще нададат глас? Който успял да се вреди да влезе във фоайето на галерията, успял. На другите им остава просто да го погледат на голям екран.
Е, поне се успокоих се с това, че явно не е казал нищо интересно. Или поне, ако съдя по вниманието, с което го удостои Президента, който периодично си лафеше с човека до него. Но Рашидов не му остана длъжен и демонстрира тотално отегчение като почти заспа по време на речта на Плевнелиев.
На него обаче явно тази изява не му беше достатъчна и затова реши, че ще доказва колко много му се удава да говори точно по време на речта на Посланика на Франция в България - Филип Отие.
Браво, г-н Президент, за какво да ги слушаме французите? От нашта криворазбрана циливилицация по-добра нема! От вашта криворазбрана роля да бъдете лицето на нацията.
