Майка ми казваше, че ако една жена не се е омъжила до 25 години, това означава, че или е прекалено грозна, или прекалено хубава. По нейно време така стояли нещата. Сега границата се е изместила с няколко години, но прозвището „стара мома“ си остава същото срамно петно.
Едва навърших 23 и майка ми започна да изпада в паника, че дори нямам сериозен приятел. В началото бяха леки подмятания, но после нещата станаха нетърпими. „Момиче, ориентирай се на някъде, стига си избирала! Биологичният ти часовник тиктака.“ - повтаря ми тя. А аз я гледам и се чудя на тази жена каква ли кукувица й е влязла в главата?!
За мен обаче старостта не се измерва с броя на яйцеклетките, нито с този на противобръчковите кремове. И съм твърдо убедена, че не съществуват стари моми, съществуват стари разбирания!
Не си мислете, че не искам семейство и деца. Разбира се, че искам! Но не когато закука и моята кукувица, а когато имам поне собствен покрив над главата си. Ще ме упрекнете: „Любовта не се купува с пари!“. Да, но го кажете на производителите на памперси, бебешки пюрета, биберони, шишенца, колички, кошарки, проходилки и прочие. Сори, но любовта деца не храни!
Искам деца, но не на всяка цена и не сега, а когато ми е писано. Ако пък не ми е, аз ще си го напиша. Защото никога не е твърде късно да станеш майка. И дори биологичният ти часовник да е спрял стрелките, огледай се! Прекалено младите майки са оставили предостатъчно съкровища в домовете за сираци.
Не, не ме е страх, че може де остана стара мома! Никога не е късно да се влюбиш или да станеш майка, страшно е, ако си подранил!
