Странните решения на Господ...

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

По начало не бих казала, че съм вярваща... Или по скоро, не че не съм вярваща, но не мисля, че там горе има някакъв чичка, дето гледа и решава съдбите ни според деянията ни. Това съвсем не означава, че съм Богохулна или, че не смятам, че всичко се връща! Имам си просто собствени разбирания – признавам енергиите, измеренията, вярвам в съдбата, която е предначертана, обожавам де жаву-тата си и мисля, че ако човек наистина иска нещо много силно и от сърце, то ще се случи някой ден, защото самите ние трябва да вярваме в себе си и можем да променим съдбите си.


Това е история, която се надявам да отвори сърцата ви, да погледнете от друг ъгъл на живота и да ви накара да мислите повече за добрините и мечтите си. Разбира се, за да получиш добро не трябва да вършиш зло. Така си мислех в детските си години, че дори ме държи и до сега! Спомням си, когато бях първи клас и имаше едно момиче, което ми стана най-добрата приятелка – Наташа. Естествено, с нея си имахме отделни родители, братя и сестри, баби и дядовци и прочие. Обаче някак си бяхме такива приятелки, че искахме да сме сестри и си мислехме колко ли хубаво ще бъде. Нали познавате детските мечти?! Знаехме, че това е невъзможно, че се случва само в приказките. Но бяхме чували, че ако се молиш на Господ и мечтите се сбъдват. 

 

И с 6 годишната Наташа се молехме... дали сме казвали Боже, Господи и разни имена, не помня, но сме вярвали, че ако искаш нещо силно, то ще се случи. А родителите ни, дори не се познаваха. Няма да изпадам в подробности как, какво и защо, но когато сестра ми – Илина, завърши гимназия, бях на 13, Наташа на 12, а Бурил – брат й, на 15. Живеехме заедно - баща ми, майката на Наташа и ние четиримата малчугани. Беше много весело. Желахме, искахме – получихме... И дори нищо не направихме, само вярвахме, че може да се случи и си го представяхме.

 

Родителите ни се запознаха случайно - на родителска среща в 3-ти клас, но наистина няма да разказвам подробности. Разбира се, в по-късен етап - животът ми също подлежеше на силни желания, сбъдвания на мечти, вземане на важни решения и предприемане на действия. И да си призная има много случки в него, които са се получили точно, както съм искала и до известна степен са ме накарали да повярвам, че не ''Господ'' определя какво ще ни се случи, всичко зависи от желанията ни да променим нещо у себе си и да се помъчим всичко да е, както сме си го представяли. Да се борим! От нас самите зависи дали ще сме щастливи през живота си и в какво ще вярваме. Има една поговорка: ''Ако не си помогнеш сам и Господ не може да ти помогне''. Въпреки, че споменах, че не вярвам в небесния чичо, абсолютно подкрепям тази фраза – тя е ясна, сами ковем желязото, ние решаваме какво се случва с нас! Ние решаваме дали да сме тъжни и усмихнати, добри или лоши, щастливи или нещастни.

 

Аз използвам позитивността, оптимизма, и вярата в доброто за оръжия в живота. Иначе всеки да си вярва в каквото си иска. Никой няма да съдя, всеки има право на избор. Това, което искам да кажа, е че ако наистина много силно вярвате в нещо и от сърце, то наистина, рано или късно, ще се случи. Ако пък не се случи, значи сте избрали нещо друго, за сметка на това, което желаете и се надявам да сте много по-щастливи! И бъдете сигурни: ''Няма нищо случайно!" Каза ми го бездомна жена, която си беше направила къщичка от картон на спирката на рейса и пушеше цигара, завита с юрган. И помнете - няма други хора, които да са отговорни за нашите действия и постъпки!
 


 

Коментари към "Странните решения на Господ...":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg