Така изглеждат днес лагерите от нашето детство!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

„Последното, което мисля да правя, е да спя. Не мога да заспя, защото утре рано сутринта тръгвам на лагер. Повтарям си отново списъка наум.
1.Бельо
2.Четка и паста за зъби
3. Сапун и хавлия
4. Бански
5. Няколко тениски, шорти, анцуг и горнище (всъщност горнището на анцуга трябваше да е анорак от непромокаем брезентов плат, но родителите ми нямат пари за такива туристически “глезотии")
6. Джапанки
7. Пътъци
8. Книга ( “Смърт край Нил" на  Агата Кристи –  ще я  прочетат почти всички големи момичета от групата ни, но не и аз)

Дано мама не е забравила да ми сложи и дъждобран. Ох, колко стана часът? Няма ли да звъни вече този будилник?“

Такива бяха трепетите, които ни държаха будни нощта преди потеглянето към детския лагер. Това бяха онези места, изпълнени с глъч и врява, от които пишехме километрични писма на родителите си, описвайки им и най-малката подробност от интериора в стаята. Къде останаха тези времена? Какво се случи с всички онези бунгала, плажове, алеи и столова?

О, ето ги!

 

Здравейте, аз съм порталът на детския лагер. Някога през мен нахлуваха деца, за да преживеят  тук чудесни и незабравими дни от лятната си ваканция.

 

Здравейте! Аз съм лагерната барака. Приютявах в себе си момичета и момчета през веселите дни на детството им.

 

Здравейте! Аз съм лагерна алея. Сутрин по мен лагерниците тичаха по време на физзарядката, облечени с анцузи. Малко се мусеха, че така рано са ги вдигнали от сън, но утринната свежест на въздуха бързо им оправяше  настроението.

 

Здравейте! Ние сме лагерните умивалници. Водата ни беше студена и бързо пъдеше сънливостта от ранобудните момчета и момичета, дошли при нас сутрин със сапуни, четки и пасти за зъби.

 

Здравейте! Аз съм бунгалото на лагерните ръководители. Децата от лагера не обичаха да се навъртат около мен, но хората, които ме населяваха, можеха също добре да се забавляват. Те бяха такива, каквито сте сега вие - някогашните лагерници.

 

Здравейте! Познахте ме, нали? Аз съм пилонът на лагерния флаг. Около мен е плацът, на който всяка сутрин и всяка вечер се строявахте за проверка. Гледах ви всички от високо и разбирах колко ви е скучно и досадно да стоите в редици и колони. Искахте да сте на мястото на възрастните - никой да не ви заповядва и строява. Е, сега сте на мястото на възрастните. Как се чувствате извън строя?

 

Здравейте! Аз съм лагерната столова. Спомняте ли си моите квадратни маси с бели покривки, пластмасовите табли, кастронките и чиниите от "алпака"?

 

Аз съм старата лагерна печка. Някога на горещите ми плочи готвачките варяха супи и манджи за изгладнелите ви стомахчета.

 


Здравейте и от мен! Аз съм беседката. Събирахте се под моят ламаринен покрив, за да пеете песни, да си разказвате разни неща или да поиграете на шах и "Не се сърди, човече". Тук попълвахте и лексиконите си, в които си разменяхте адреси и си пишехте разни "мъдри" мисли, преди да си заминете от лагера. Аз пазя спомена за вашата първа романтична любов. Любов без страст и цинизъм, чиста като слънчев изгрев...

 

Помните ли ни? Ние сме люлките от лагера. По нас все още стоят следите от вашите гуменки и запотените ви от игра ръце.

 

Аз пък съм лагерната ограда. Никак не ме обичахте някога. Смятахте, че ви препречвам пътя към свободния живот. Някои дори ме прескачаха през нощта, за да идат до близкото село или град на дискотека. Е, сега вече сте завинаги от другата ми страна, на свобода. Харесва ли ви да сте свободни от детството си?

 

Ето ме и мен - спалното помещение. Някога бях красиво и подредено, с наредени в мен пружинени легла, покрити с одеяла и бели чаршафи (така мразехте да си ги оправяте сутрин след ставане от сън). Помните ли "тихия час", през който трябваше да сте в мен, да спите следобед или да четете книга. Ами мамбите и боя с възглавници , който си устройвахте, докато не дойде дежурния да ви смъмри.

...Да, всичко това съм аз, старият детски лагер. Аз нося все още спомена за вашето детство, за веселите ви игри, за смеха и песните ви. Единственото , което остана от мен са тези руини и спомените.

Автор: Данаил Филипов
Снимки: Данаил Филипов
Повече статии от автора може да намерите ТУК
Източник: detstvoto.net 


 

Коментари към "Така изглеждат днес лагерите от нашето детство! ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg