„Напоследък съм необичайно отнесена. А по принцип съм само отнесена, т.е. присъща ми е типичната женска разсеяност и вялост. А сега ми трябват само няколко секунди, за да изчезна от мястото, на което съм в момента. В кола, на улицата, на работа, с приятели... още по-лошо с приятели. Обикновено съм в час с всеки разговор, който протича и активно участваща в него. А ето сега за пореден път се улавям, че ме няма. Отнесена. За съвсем кратък миг сякаш изчезвам и отлитам. Дали е вярно, че човек е там, накъдето го води сърцето му? Как да стоиш физически някъде и с някой, когато цялата ти същност, съзнание и сърце е съвсем другаде? Можеш ли да го контролираш?“
Вижте целия материал ТУК!