Успехи в медицината през 2014

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Любопитно

Сред най-големите тазгодишни постижения в медицината бе прохождането на парализиран мъж до кръста след трансплантация на нервни клетки. Операцията е първа по рода си в света и е извършена от полски специалисти на Медицинския университет във Вроцлав в сътрудничество със специалисти от Лондон, Великобритания, под ръководството на видния специалист по гръбначна хирургия д-р Павел Табаков. Хирурзите използвали нервни клетки от носа на пациента, върху които развили селекционирани тъкани. 

38-годишният Дaрек Фидика бил парализиран след намушкване с нож в гърба през 2010 г., но, след 19-месечно лечение, чувствителността в краката му частично се възвръща. След операцията той вече може да ходи с проходилка, да води нормален живот и да кара кола.

"Това е като второ раждане. Усещането е невероятно и не може да бъде описано", казва Фидика.

Учени от университета в Лунд пък преобразуваха ембрионни стволови клетки в неврони, които произвеждат допамин. Успехът се определя като огромен пробив в борбата срещу болестта на Паркинсон. За да симулират болестта на Паркинсон, са умъртвили произвеждащи допамин неврони в мозъците на плъхове. След това преобразували ембрионни стволови клетки във въпросния вид неврони и ги инжектирали у гризачите.

Клинични изпитания с хора все още не са правени, но учените, под ръководството на Малин Пармар, се надяват да са готови за подобни тестове през 2017 година.

Учени от Харвардския университет успяха да трансформират стволови клетки в произвеждащи инсулин бета клетки. Това е голяма крачка напред в търсенето на лек срещу диабет тип 1.

Изследването на проф. Дъг Мелтън започнало, след като синът му бил диагностициран с диабет тип 1 преди 23 години. Впоследствие и дъщеря му била диагностицирана със същото заболяване. Учените си поставили за цел да заменят около 150 милиона липсващи бета кръвни телца, като използват стволови клетки. Създадените в лабораторна среда бета клетки били присадени у мишки. Проф. Мелтън открил идеалния коктейл от химикали, за да превърне стволови клетки във функциониращи бета клетки. Тестове със засегнати от диабет тип 1 гризачи показаха, че създадените в лабораторна среда клетки могат да произведат инсулин и да контролират няколко месеца нивото на кръвната захар.

Учени прибегнаха до генна терапия, за да превърнат сърдечни мускулни клетки в специализирани клетки, които осигуряват нормален сърдечен ритъм. Изследването бе извършено със свине, засегнати от заболяване, което кара сърцата им да бият по-бавно. Като вкарали човешки ген в малка зона с размерите на зърно черен пипер в сърцата им, учените променили сърдечните мускулни клетки във вид клетки, които излъчват електрични импулси, за да контролират биенето на сърцето. Така кардиолози от института Сидърс-Синай в Лос Анджелис създали клетки с роля на биологичен пейсмейкър, които възстановили нормалния сърдечен ритъм у свинете. Процедурата постигнала същите резултати като тези от имплантирането на електронен пейсмейкър, който изпраща електрични импулси до сърцето, ако то бие прекалено бавно или е налице прескачане на сърцето. Еудженио Чинголани от института пояснява, че тестове с хора са планирани за след три години.

Учени от Института по неврологични изследвания към Автономния университет на Барселона разработиха генна терапия, която за пръв път обърна в обратна посока загубата на паметта в начален стадий у мишки, засегнати от болестта на Алцхаймер. Терапията се изразява в това в амоновия рог – мозъчна зона с важна роля за запаметяването, да се вкара ген, свързан с производството на протеин, което е блокирано у засегнатите от болестта пациенти. Протеинът CRTC 1 (CREB-regulated transcription coactivator 1) позволява да се активират гени, замесени във формирането на дългосрочната памет. У хората формирането на бета амилоидни плаки, за които е известно, че отключват болестта на Алцхаймер, пречи на протеина да функционира нормално. "Когато е мутирал, протеинът CRTC 1 не може да активира гени, които са отговорни за синаптичните връзки между невроните в хипокампуса и процесът на запаметяване е възпрепятстван - заяви ръководителят на изследването д-р Карлос Саура. - Получените резултати откриват нови перспективи за превенция и лечение на болестта на Алцхаймер."

Учени за пръв път успяха да реконструират ноздри, като използваха биологични тъкани, създадени въз основа на клетки от самите пациенти. Технологията бе изпробвана върху петима пациенти на възраст между 76 и 88 години, засегнати от рак на кожата в областта на носа, в Швейцария. Екип под ръководството на проф. Иван Мартен от университета в Базел отнел фрагменти от хрущялни клетки от носовете им. Клетъчните фрагменти били накарани да се делят в лабораторна среда с помощта на растежни фактори. 4 седмици по-късно учените създали 40 пъти по-голямо количество хрущялни клетки в сравнение с отнетите в началото на изследването. Това позволило да се реконструират ноздрите на пациентите, без да се прибягва до трансплантация на хрущяли.

Изследване с четири момичета на възраст между 13 и 18 години пък изпробва метод на тъканното инженерство, свързан с имплантиране на вагини, които са създадени на базата на биологични тъкани. Момичетата били засегнати от генна аномалия, която се изразява в пълна или частична липса на вагина. Преди осем години те били лекувани от екип под ръководството на проф. Антъни Атала от Баптисткия медицински център Уейк Форест към Института по регенеративна медицина в Северна Каролина. Въз основа на тъкани от вагина екипът успял да създаде в лабораторна среда мускулни и вагинални клетки, които за седем дни били поставени в биоразградима матрица с формата на вагина. Оказа се, че осем години след поставянето на имплантите вагините функционират нормално.

Учени от университета "Дюк" отгледаха в лабораторна среда жив мускул, който не само функционира добре, но и зараства сам след нараняване. Постигнатият успех се дължи на създаване идеална среда за мускулен растеж и отглеждане на свиващи се мускулни влакна на базата на недиференцирани стволови клетки, наречени сателитни клетки. Лабораторният мускул е здрав и се свива много добре, а ако е увреден с токсин, се възстановява сам с помощта на миосателитните клетки.


 

Коментари към "Успехи в медицината през 2014":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg