Мечтаете ли за устните на Анджелина Джоли? Кой е идеалът ви за мъж ? Джордж Клуни? А дали и вие не сте от онези хора, които се стремят сляпо да подражават на любимите си холивудски звезди?
Манията ни по всичко, свързано с Холивуд, не спира да расте, а заедно с нея и склонността ни да гледаме критично и под лупа на всичките си несъвършенства. Много от нас възприемат звездите като образец за физическо съвършенство и се стремят сляпо да им подражават.
Независимо дали става дума за външността ни, за чертите на лицето ни, за това дали вечно сме на диета, дали имаме твърде малки или пък твърде големи гърди – ние често сме склонни да се сравняваме с онези идеални същества, които светят на холивудския небосклон и ни „гледат” от високо! Всъщност те трябва да светят с онази необикновена аура, която им дава популярността и красивата визия. В противен случай едва ли някой би имал истински интерес да слуша изказванията на Памела Андерсън за Близкия изток или пък тези на Бен Афлек за трансцеденталното просветление.
И колкото и да не ни се иска да признаем, стремежът към това да сравняваш собственото си „Аз” с бляскавата личност на популярните лица от екрана, се превърна в хронична зависимост първо при жените. Но мъжете не останаха дълго по-назад. Сега и те са заляти от същата вълна. Съзнанието им постоянно е атакувано от образи на техни звездни събратя със спортни тела, изваяни до съвършенство. И естествено няма как и „по-силните ни половинки” да не започнат да се сравняват с тях. Нещата обаче са стигнали и по-далеч, защото красотата на някои знаменитости се е превърнала в обект на възхищение и за двата пола. Веждите и овала на лицето, които притежава Джони Деп, например, съвсем спокойно могат да завиждат и мъже и жени! (Но той си е верен само на Ванеса!)
Разбира се, това явление не е нищо ново на хоризонта. То е старо колкото и света! Замислете се – дори вашите баби и дядовци са споделяли подобно очарование от иконите на своето време. Марлон Брандо, Грета Гарбо, Мерилин Монро - всички те и до днес са олицетворение на представата ни за мъжката и на женската красота. А да ни накара да повярваме в тези фантазии – това е силата, която движи Холивуд напред. Всъщност това не е чак толкова лошо! Всеки се нуждае да избяга поне за малко от реалността. Проблемът обаче възниква тогава, когато започнем да възприемаме илюзията като действителност. В този момент започва да ни се иска и нашият живот да заприлича на приказката, която гледаме от екрана. И в случая, не става дума само за разбиранията ни за красота. Ако изпуснем нишката с реалността, обхватът на очакванията ни става огромен и недостижим. Искаме всичко – ежедневието ни да е изпълнено с щастливи моменти, които спират дъха, просперираща кариера, страстна любов, идеален съпруг, още по-идеално семейство...
И все пак, най-големият парадокс си остава свързан именно външността. Това е нещото, което в много отношения е най-трудно да промениш. Оказва се обаче, че обществото е най-повлияно от снадартите, които Холивуд налага точно в този аспект. Не говорим за желанието да си направиш прическа като на Джулия Робъртс или като на Джордж Клуни при мъжете – това си е лесно постижима цел! Някои хора обаче буквално се вманиачават в идеята да се превърнат в клонинг на Анджелина Джили или на Брад Пит, например. И определено не пестят средства и енергия за пластични операции, козметични процедури и жестоки диети. По принцип няма нищо лошо в това да се грижиш за красотата и младостта си. Дори напротив! Фатът обаче, че, когато една жена отива при пластичен хирург, първите й реплики много често звучат по подобен начин: „Искам носът ми да бъде като на Джулия Робътс, а дупето ми като на Дженифър Лопес!”, вече е обезпокоителен. А още по-притеснителен е високият процент на младите жени (А също и на младите мъже, макар и в по-малък процент.), които буквално гладуват, защото не могат да възприемат външността си такава, каквато е. Естествено, причините за анорексията и булимията са безброй и да обвиняваме за тях само Холивуд и медиите като цяло, със сигурност е безумие. Но въпреки това, не можем да омаловажим влянието, което те оказват върху общественото мислене и особено върху това на по-младото поколение.
Нека обаче да сме реалисти! Истината е, че киното, телевизията и рекламите, със сигурност не се опитват целенасочено да сринат самочувствието ни. Добри, лоши или неутрални - всъщност те просто предоставят на хората това, което искат! Замислете се – един филм няма ли да ви се стори по-прятен и интересен, когато ролите в него са изпълнявани от красиви актьори? Странно е, но сякаш постоянно имаме нужда да гледаме привлекателни личности, чието съвършенство никога няма да постигнем (В повечето случаи, просто, защото и те самите в действителност не са съвършени!). Проблемът е, когато отчаяно започнем да се сременим към постигането на този идеал и превърнем това във фикс идея. Тогава със сигурност ще останем разочаровани. Може би начинът да избегнем подобна зависимост е като заложим на златната среда – да се научим да „крадем” идеи от хората, на които се възхищаваме, но не и да се мъчим да се преврнем в тях. Това щи било лесно, ако сме наясно със себе си. Знаем ли кои сме и накъде отиваме, нашите кумири могат да ни бъдат само едно добро вдъхновение, което да ни помогне да осъвършенстваме СЕБЕ СИ!
Какъв е изводът в крайна сметка? Ако се надяваме на по-реалистични и широки разбирания за красотата, тогава не трябва да си мислим, че водещата роля за постигането им е отредена само на медиите. Ние, публиката, също трябва да реагираме положително на такива промени. А хубавото е, че те вече се случват! Драматични сериали като „Семейство Сопрано”, например, популяризираха актьори като Джеймс Гандолфини. Той определено не е стандартният идеал за мъж, но пък притежава една особена харизма. А Мерил Срийп? Тази жена е далеч от перфектните мерки 90-60-90, но от нея струи толкова чар и обаяние, че може да накара всеки да я гледа в захлас. Е, за сега едва ли ще видим някой талантлив и по-важното – обикновен, мъж като Джеймс Гандолфини или Кевин Джеймс на върха на класацията за най-секси мъж, но един ден, кой знае?
