Цирк или предизборна кампания – Не е съвсем ясно

Няма нищо лошо в клоуните и организираните забави за деца. И всичко би било в рамките на допустимото, ако не се нарушават законите за закрила на детето.

Учим децата си да НЕ приемат нищо от непознати хора, както и да не разговарят с такива. Децата са си деца обаче, те лесно биват съблазнявани от лакомства и забавления. Надеждата на един родител остава само в компетентните органи, колкото и смешно да звучи, като се има предвид колко точно са компетентни тези органи!

 Ето и следната история:

                                                                                                                                                  Снимка: Атанас Киряков

Събота преди обяд, двама приятели отиват на разходка в парк Заимов (София), заедно с децата си. От някъде се чува музика и очевидно, някакво веселие. Синът на единия от мъжете казва: „Тате може ли да отида само да видя какво има там?“ и мъжът позволява на синът си да отиде, докато те стоят от страни на събитието. След няколко минути малчугана се връща с пълни шепи бонбони и балон. Изумен от видяното, мъжът решава да отиде и да види какво „точно“ се случва на това събитие. Какво да види, събитието е част от предизборната кампания на „великият илюзионист “ г-н Николай Бареков (естествено баш клоуна го няма, вероятно раздава кюфтета по „махалите“).
От  там двамата мъже започват да разпитват „КОЙ“ отговаря за това събитие и защо раздават бонбони и каквото и да било на деца без съгласието на родителите. Естествено никакъв смислен отговор не се дава. Видимо изнервени те ги приканват „циркаджиите“ да си съберат шатричките и да прекратят забавлението, при което агитаторите отказват и започват да хвърчат обиди и ругатни (като истински клоуни). На мястото са извикани полицейски служители, но след обяснението на двамата мъже, че това е нарушение на закона за закрила на децата, полицаите обясняват, че те са уведомени за мероприятието и следят единствено за спазването на обществения ред, за да няма безредици.

Браво на полицаите, голямо следено му следят на този обществен „РЕД“!

Двамата господа се отправят към 5-то районно, за да подадат жалби срещу събитието. Процедурата е следната: Пускат се жалби в полицията от където те са длъжни да ги предадат към съответните институции.

Жалбите са пуснати към „Закрила на детето“ и към „ЦИК“.

След пускането на жалбите мъжете се връщат отново в парка където полицията явно е решила да си свърши работата – все пак - показвайки някакъв лист (вероятно заповед за прекратяване на събитието), клоуните и цялата циркова организация се прекратява. По живо, по здраво си събират шатрите и „Дим да ги няма“!

Happy end…, ама друг път!

До кога така, може би до следващото събитие. Това ли в днешно време се нарича кампания. Първо бяха кебапчетата в Пловдив, „ала“  Митьо Пищова, а сега цирков спектакъл.

Не би трябвало да се позволява на разни „чакарака“ диджей да кършат снаги по политическите сцени. Не би трябвало да избираме партии според броя кебапчета и кюфтета, които сме изяли и не би трябвало да се нарушават закони, още повече, когато става въпрос за деца.

Всички дудуци да си събират микрофончетата и барбекютата и да ходят да си правят излетите в гората, от където вероятно за се появили.

Не позволявайте да ви размятат мезета пред лицата и да ви залъгват като деца със залагалки, законите в тази държава са, за да се спазват и ако всеки си търси правата както и е редно, рано или късно те ще заработят в полза на гражданите. Но типично по български всеки си казва: „Е, какво да се занимавам сега за едното нищо!“.

Това драги ми българино не е НИЩО, а едно голямо НЕЩО, което те ограбва всеки ден, харчи ти парите, които ти честно и почтено си изработил. Това „нищо“, което ти така лесно отмяташ с лека ръка, плаща на баба ти мизерна пенсия, а на теб мизерна заплата за 12-часовата ти смяна. Това „нищо“, те е принудило да живееш в двустаен апартамент с жена си и двете ти деца и да плащат ток все едно живееш в двуетажна къща с цялата рода. Караш 20 годишна кола, докато това твоето „нищо“ се вози в лъскави автомобили, за които ти си платил.

Още ли не ти се занимава?