Искам си годежния пръстен?!

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Всяка една от нас, дори да не желае да пере нечии чорапи до края на живота си, не може да се отърве от натрапчивата мисъл за лъскав годежен пръстен, който да носи със самочувствието на обичана жена. Просто, ей така - случва се, без да го искаме даже... Безпомощни сме пред силата, която ни влече към „happy end”-a на живота, към пропагандата наречена „любов“. Не, не можем просто, ей така, да си гледаме кефа и да зарежем тая работа... Нещо в механизма ни не го позволява.

Честно! Не искам да се обвързвам, но тази гад ми е влязла под кожата и не ме оставя на мира! Кара ме да мисля за него преди лягане всяка нощ, без значение дали спя сама или той ми диша във врата. Колкото повече време минава, толкова по-голяма нужда имам да се будя до него...

Казвам си: "ОК, този път е само секс, този път няма да ми пука. В крайна сметка, искам да се забавлявам, да си отдъхна от бившите провалени връзки, да подредя живота си, да направя кариера, да бягам в маратон, да скоча с бънджи, да изкача някой връх, да изям два килограма сладолед, да се напия, да се напуша, да похарча и последните си пари за чифт обувки, да отида на всеки концерт, на всеки купон, да ходя рошава, гола и боса, да танцувам около огъня на някое африканско племе, да се гмурна в коралов риф, да се науча да карам сърф, да вървя под дъжда... нищо да не пропусна заради един мъж, който ще окупира живота и съзнанието ми. Защото ще се влюбя в него, ще забравя мечтите си и ще се превърна в перфектното гадже, за да си спечеля шибания годежен пръстен, който ми е закодиран в шибания геном, в онази специална част на мозъка, която се активира веднага, след като помириша коктейла от мъжки хормони върху себе си".

Да, именно... генетично ни е заложено да искаме да сме нечия единствена голяма и неповторима любов.

Започна повече от добре, но ето, че вечер в далечината проблясва диамант със сантиментална и реална стойност, досадна халюцинация, като че ли съм се надрусала с любовно LSD. “Мисли, мисли… трябва да се измъкнеш невредима този път“. Явно, това е двубоят на сърцето и ума, за който всички говорят. Сега разбирам. Това oбаче не ми помага да спася тялото си от капана на чувствата, които се появяват точно в момента, когато вече няма връщане назад. След всеки следващ оргазъм с него, затъвам все по-дълбоко и Африка остава висяща в “to do” -листа.

А толкова обичам самотата си! Защо не мога да я задържа? Защо така ми се иска да бъда негова? Да, той е чудесен. Не перфектен, но е забавен и умен авантюрист. Всъщност, искам си пръстена, защото го заслужавам! Всичко разбирам... Пръстенът е трофей! Награда за вечните ни усилия да сме красиви и успешни, домакини в кухнята, перверзни в леглото, да обичаме хобитата му, приятелите и майка му, да задоволим всяка прищявка, всяка фантазия, всяка нужда и желание на един от милиардите мъже на този свят.

Нека той застане на колене, държейки така мечтаното бижу, нека ми каже: „Ще бъдеш ли моя завинаги“!? А, аз със самочувствието на обичана жена, ще отговоря: „Днес ли?... Не може ли утре? Или вдругиден? Днес ще скоча от върха на водопад, а утре ще покоря Килимандажаро. Пръстенът вече е мой, ти също си мой... Ще ти донеса подарък от Африка. До скоро!“.
 


 

Коментари към "Искам си годежния пръстен?!":
Най-четени
Исландски студент може би е решил глобалния проблем с пластмасата Исландски студент...

Биоразградима бутилка за вода...

06:25 | 09-15-18| Виж цялата статия
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg