Истината за българските бебешки пюрета

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Майчинство

Започвам с думите, които и самият автор на статията, с която ще ви запознаем, казва. Този материал не е с цел да поведем война срещу българските производители на бебешки пюрета. Авторът не е пропуснал да направи проучване и за вносните такива. Резултатите не са по-малко обезпокоителни.

Целта е всички майки да са наясно какво всъщност дават на децата си. Всички инстанции да започнат да следят строго качеството на детските храни (а и не само). И всички търговци и производители да осъзнаят, че това, което предлагат, не е единствено източник на печалба. То върви и с отговорност! И то не каква да е, а отговорност към най-милото нещо за всеки от нас – нашите дечица.

Искрено благодарим на тази дама, майка на близнаци и очевидно добър журналист, която е отделила време и усилия, за да направи това ценно за всеки родител проучване!

 

"За броени дни  близо 20 000 души прочетоха преводната статия “Истината за бебешките пюрета – какво има в бурканчетата” в “За близнаците”.  Бях обещала да напиша и за българските пюрета, а и в многобройните коментари  в блога, “Фейсбук” и различни форуми, често се прокрадваше мнението, че написаното всъщност се отнася до чужбинските пюрета и в България бебешките храни са по-качествени. Дали наистина е така и с какво всъщност храним децата си и в България, когато им предлагаме бебешко пюре или друга бебешка храна?

Качеството

Много български родители смятат, че родните храни са с високо качество, а чуждестранните са още по-хубави, защото идват от чужбина, където има повече контрол.  Истината е, че голяма част от  българския пазар е превзет от известните международни марки – “Хип”, “Нестле”, “Гербер”, “Холе”, “Органикс”… За които преди 2 години и у нас гръмна новината, че бебешките им храни съдържат токсички вещества, включително арсеник. (в. “Стандарт”)

Освен подозренията за токсични вещества в пюретата, в цитираната статия има и още два много любопитни факта – първият е, че председателят на Българската педиатрична асоциация доц. Евгений Генев признава, че в световната практика няма нормативи, специално създадени за детския организъм или за бебетата, що се отнася до храните. Вторият е, че пюретата и кашите у нас не са тези, които се продават на Запад, а са продукти за Източна Европа и се произвеждат в Унгария, както уверява представител на “Хип”. Факт, потвърден и в интервю по БНР  от д-р Любомир Кулински от Агенцията по безопасност на храните.  (“Vesti.bg”)
Дали всъщност това е чак толкова успокоително? Едва ли, ако се съди по изследване, направено от Словашката асоциация на потребителите, което беше публикувано през април 2011-а година,  и според което мултинационалните компании откровено мамят с продуктите си купувачите в Източна Европа и им предлагат хранителни стоки с по-ниско качество. (“Vesti.bg“)  Нещо повече – продуктите за България са дори с най-лошо качество, както признава в интервю за  “24 часа”  един от авторите на изследването.

И ако от мултинационалните компании не милеят за българите (и българските деца), не го правят и от Брюксел, откъдето след скандала ЕК недвусмислено заяви, че “компаниите не са длъжни да продават един и същ продукт под една и съща марка във всички държави в ЕС” и “докато законодателството в ЕС по отношение на етикетите и безопасността е спазено, продуктите, предлагани в различните държави, могат да се различават” (“Сега”).

Всъщност, дори пюретата на българския пазар да бяха направени с чисто български продукти, това едва ли щеше да е гаранция за високо качество. Тук примерите са прекалено много, но съм сигурна, че всеки от вас се е сблъсквал наскоро с поне един некачествен или откровено “фалшив” продукт българско производство. Купете си едно пакетче обикновено евтино българско масло от магазина и едно вносно от хубава марка и веднага ще разберете какво имам предвид. Нищо, че на опаковката и на двете пише, че съдържа краве масло – в българското просто се усеща и маргарин. Дали такова масло използват и в бебешките пюрета? Или си направете вкъщи хляб, извара или кисело мляко и сравнете със закупени от търгоската мрежа продукти със същото “съдържание”.  Примерите са много.

Законовите разпоредби

В  България детските храни се регурират от няколко наредби и закони – Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, също така Наредба за  за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, която се отнася до изкуствените млека за кърмачета, Наредба  № 31 от 29 юли 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в хранитеи предстоящата да влезе скоро в сила  Наредба № 2 от 07.03.2013 г. за здравословното хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни, която всъщност не засяга предлаганите в търговската мрежа храни. Раздел за детските храни има и в Наредба № 8 за изискванията към използване на добавки в храните, Приложение № 3 към чл. 10, ал. 1 – Добавки, разрешени да се влагат в храни за кърмачета и малки деца.  На теория, законодателят е помислил доста за здравето на децата ни. Дали е така и в практиката, в която всеки от нас попада постоянно на продукти, които не отговарят на никакви “написани” изисквания? И дали трябва да се доверяваме сляпо и на законодателите, при положение, че в разрешените добавки за храни на кърмачета и малки деца присъства цял списък от “Е”-та, част от които са откровено вредни и за възрастните. Ето някои от тях:

E 338 Фосфорна киселина, антиоксидант, с приложение и в много други области -  почистването на метални елементи и повърхности от ръжда, в миещи, почистващи препарати и омекотители и ползвана навремето от  стоматолозите за премахване на зъбния емайл. При прием на големи количества и при редовна употреба в храната Е 338 представлява опасност за здравето – нарушения на стомашно-чревния тракт, гадене, повръщане, диария, отвращение от храна, загуба на тегло. Не се уточнява максимално допустимата дневна доза в продуктите.

E261 Калиев ацетат - консервант, за който е посочено, че е недопустимо е използването на веществото в бебешките храни.

E340  Калиеви фосфати - стабилизатор, набухвател, овлажнител, регулатор на киселинността. Веществото предизвиква дразнене на стомашно-чревния тракт, смята се, че е причинител на рак и влияе на нивото на холестерол в кръвта.

Съдържанието

И у нас, както и в чужбина, пюретата и готовите храни са не само скъпи, но и пълни със сгъстители, раздуващи обема съставки, вода, различни добавки и захар. За цена от над 1 до близо 4 лева за едно малко бурканче, в повечето случаи ще предложите на детето си евтини плодове и зеленчуци, вода, захар и нишестета.  Разгледайте тази тема за съдържанието на пюретата от форума “БГ-мама” , в която са изброени голяма част от продуктите, които се предлагат на българския пазар – от първите 3 изброени марки, няма нито едно пюре, което да не съдържа вода! А в повечето присъства като добавка и някое сгъстяващо вещество – оризово брашно, модифицирана скорбяла, пектин, царевично нишесте… Няма нищо лошо във водата и нишестето, но те присъстват в пюретата с една единствена цел – раздуване на обема, намаляване на себестойността и увеличаване на печалбите. Не за доброто хранене на бебетата.

Пюретата на "Ам-ам"

(започвам по азбучен ред) , освен това съдържат и захар – всичките до едно! Справка на сайта им показва също така,  че дори в тези, на които пише “без сгъстители”  всъщност има пектин, която се използва за сгъстяване (“Пюре от праскови” за деца над 3 месеца), а всичките им месни пюрета, някои обявени и за деца над 4 месеца, съдържат и добавена сол, освен вече посочената захар! (известно е, че не трябва да се добавя сол в храната на бебетата до 1-годишна възраст – справка в цитираната вече Наредба № 2 от 07.03.2013 г. за здравословното хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни).  Това не пречи на сайта им повече от веднъж да е посочено как те отговарят на всички изисквания за здравословното хранене на кърмачето и не съдържат сгъстители. Малко разминаване има и в твърдението, че пюретата са 100% български, в последствие е посочено, че “използваните продукти са предимно български”.

 

Вижте и отговора в коментар по тази статия на Николай Зехирев, производителя на пюретата “Ам Ам”, който засега е и единственият, застанал с името си с отзив за написаното:http://zabliznacite.wordpress.com/2013/04/22/balgarski-bebeshki-pureta/#comment-1258

 

 

 

"Малечко"

е друга българска фирма, производител на детски храни, която изтъква, че продуктите й са “едни от качествените детски пюрета”, предлагани на българския пазар” и имат Сертификат International Food Standart Version 6.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И все пак всичките им пюрета съдържат питейна вода, добавена захар и картофено нишесте (сгъстител), с изключение на едно, което не съдържа картофено нишесте, защото в него има картофи и ориз…

 

 

За "Мандев"

която е сравнително малка фирма, не мога да пиша от преки впечатления, защото не успях на открия техни пюрета в търговската мрежа, а и интернет-матазините, които ги предлагат и сайтът им, не указват съдържанието на пюретата. Според информацията в темата за съдържанието на пюретата от форума “БГ-мама” , която обаче не е осъвременена, пюретата им съдържат глюкозо-фруктозен сироп, вместо захар. По-евтина, и за съжаление,  по-вредна алтернатива за подслаждане. Особено за бебета. Жалко.

Оставям най-големите и известни производители на български бебешки пюрета и храни за най-накрая. Може би, защото за тях може да се каже и най-много.  Или може би защото имат най-голям опит с маркетинга и са завоювали място на пазара именно с успешните си търговски стратегии.

 

"Слънчо"

предизвиква у мен мили детски спомени от времето когато си изпросвах и аз паничка с бебешка каша покрай по-малките деца в семейството.  Бебешките им пюрета, доста години по-късно, когато вече мога съзнателно да чета и да преценявам етикетите, не пораждат у мен същия ентусиазъм. Почти всичките съдържат царевично или оризово нишесте, или брашно и оризово нишесте, или просто добавена вода, докато надписите внушават, че се касае за чисто зеленчукво или плодово пюре.  В “Круша и банан” крушата е 80%, бананът 15% и останалото е допълнено с вода и царевично нишесте. И малкото бурканче от 130 гр., което едва ли съдържа една круша и половин банан, ви излиза 1,20 лв. За плодове, които може да купите спокойно и през зимата, като се има предвид, че повечето родители купуват пюрета, притеснени, че не могат да осигурят през зимния сезон пресни плодове и зеленчуци.

 

Още по-заблуждаващи са пюретата им от серията “натурални” зеленчуци. “Натурални” създава не само илюзията за екологично чисти, но и за плодове или зеленчуци без примеси. Пюрето “Натурални броколи” струва около 1,40лв. за 125 гр. и съдържа само  80% броколи и вода. В “Натурален морков”, морковът е  86%, а останалите 14% са вода, а в “Натурални зеленчуци”, зеленчуците са дори още по-малко – само 71% (моркови, грах, тиквички и картофи), слънчогледово масло и вода. Още по-малко е “истинското” съдържание в пюрето “Кайсия”  – в него има само 60%  кайсии , оризово нишесте, захар, вода и витамин С. Поне не е “натурално”. В крайна сметка плащате 1,20 лв. за 75 гр. кайсии, нали?

 

Не издържах на носталгията и порива да хвърля и едно око на кашите на “Слънчо”.  За да открия веднага и там някои несъответствия между етикета и съдържанието. “Млечната каша с елда и плодове”, на чиято кутия е изписано с големи букви в центъра “елда”, всъщност съдържа само 10%  елдено брашно. Главните съставки са по-евтиното  царевично нишесте  и оризово брашно, и след това следват елдата,  сухо пълномаслено мляко, суха сладка суроватка, плодова съставка/праскова,ябълка и банан/, витаминна смес. В “Бананово оризова каша без мляко”, на чиято кутия “оризова каша”  е посочено и най-отгоре на опаковката, освен в средата, основната съставка е всъщност пак царевичното нишесте. Едва след него идват оризово брашно, бананово пюре 18 % и  витаминна смес.

 

Ще приключа с пшеничните пръчици “Слънчо” , обявени на сайта като  “приятна закуска за всяка възраст по всяко време”. Дали това твърдение не е подвеждащо от страна на известна марка за бебешки храни като “Слънчо”, при положение, че пръчиците, които всеки от нас е виждал в ръцете на немалко бебета, съдържат сол (вероятно доста) и овкусител (вероятно пак със съдържание на сол)? Всъщност и картинката на опаковката им говори сама по себе си и за евентуалните други ползи от подобни “закуски” :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Ганчев"

не присъства в детските ми спомени както “Слънчо”,  но пък е една от предпочитаните марки български  пюрета за майките. Доказателство за това е и огромният им асортимент. И както потвърждават на сайта си:  “Създаването на храни за най-малките сред нас е повече мисия, отколкото бизнес за нас”.  Дали наистина е така?

Пюретата им “100% плод” привличат погледа веднага в снимките на сайта им и сред другите бебешки бурканчета в магазините. И все пак, какво сочи етикета на “100% плод асорти”? Състав: ябълки 55 %, плодове 45 % (круши, моркови, дюля, праскови, концентриран сок от ябълки), витамин С. А дали в концентрирания сок от ябълки, колкото и малко да е той, не се съдържа и вода? За толкова малки количества не е задължително да се упоменава и съдържанието на отделните компоненти. Сигурно си мислите, че малко вода не вреди. Наистина не вреди, но при производството на големи количества пюре, малкото количество вода, става голямо количество безплатно увеличаващо обема на продукта вещество. Между другото, концентрираните сокове са често срещана съставка и в някои от плодовите пюрета на “Нестле”, а те със сигурност са доста по-запознати с повишаването на печалбата чрез различни добавки.

 

В “Пюре от банани” , чието име също предполага, бурканчето да съдържа почти изцяло плод, бананите са 60% , а останалите съставки са оризово нишесте, вит. С и вода.

 

С едно от пюретата на Ганчев “100%” решавам да проведа и малък домашен експеримент.  Купувам си бурканче “100% плод ябълки и моркови”, което според етикета съдържа 75% ябълки, 25% моркови и вит. С. Приготвям точно същите като количество и съотношение сварени ябълки и моркови. Усилието ми “струваше” 20-на минути и две ябълки и един среден морков. И вероятно само няколко десетки стотинки като цена.

 

Готовият резултат е различен не само на снимката, а и като вкус, аромат, консистенция, по-малко преработени полезни вещества,  повече витамини и качество! Защото и ние сме способни да изберем за децата си хубави ябълки и моркови дори през зимата и да ги приготвим, нали?

 

Месото в пюретата и малко повече за "Гербер", "Ovko" и "Хип"

Обръщам специално внимание точно на месото в пюретата, защото много родители са сигурни, че осигуряват пълноценно и балансирано меню за децата си, когато ги хранят с готови пюрета, в които довереният производител е “помислил” са всичко. Дали наистина е така? И това, при положение, че белтъчините са много важна част диетата за бързорастящия детски организъм.  В статията “Истината за бебешките пюрета…” бяха дадени няколко примера с бебешки храни, които влагат само допустимия по закон мининум или дори по-малко месо в продуктите си, а то е обявено като първя съставка на етикета. Според действащата българска наредба “В случаите, когато месото, рибата, субпродуктът или други традиционни източници на белтък, самостоятелно или в комбинация, се обявяват на първо място в името на храната, независимо дали тя е представена, или не е представена като ястие: а) общото количество на обявените месо, риба, субпродукт или други традиционни белтъчни източници трябва да съставлява не по-малко от 10 на сто от масата на готовата храна;”.

У нас повечето производители охотно спазват минимума, посочен в наредбата или го превишават с броени единици процентно съдържание.  И в българските, и във вносните пюрета, месото, обявено като първа съставка в наименованието, почти никога не е първа съставка и в съдържанието,  често изпреварено от съставки като вода или сгъстители. А мното често просто не е поставено на първо място в името, макар и изписно с огромни букви на етикета, и така отпада дори спазването на минимума за съдържание на месо.

Най-голямата изненада идва от пюретата на международен концерн като“Нестле” – месните пюрета на  “Гербер”  нарушават българските (и европейските) норми. Нищо учудващо, при положение, че самата “Нестле”  от години е сочена и като най-крупния нарушител на кода за заместителите на майчиното мляко.

В пюрето “Пилешко фрикасе”на “Гербер”, например, пилешкото е посочено на първо място в името, а е само 8% от съдържанието на пюрето, дори след водата.  В “Зеленчукова супа с пилешко месо” на “Гербер”, месото пък е нищожните 4%, пак в нарушение на законовите разпоредби, които гласят, че“общото количество на обявените месо, риба, субпродукт или други традиционни белтъчни източници трябва да съставлява не по-малко от 8 на сто от масата на готовата храна”.

 

В нарушение на действащите наредби са и други пюрета на “Гербер”, в които месото е посочено като първа съставка на етикета, но е под 10% от съдържанието:  “Агнешко с царевица и моркови”, “Заешко месо със зеленчуци”,  “Заешко месо с моркови”, “Агнешко с ориз и зеленчуци”, “Пилешко месо със спагети” , “Пуешко с царевица и зеленчуци”, “Сьомга със зеленчуци” нищо, че не е месо), “Телешко с моркови и картофи”… Сигурно има и още,  като цените им варират от близо 2 лева за малките бурканчета от 130 гр., до близо 3 лева за големите от 190 гр.!

“Нестле” не са единствени нарушители -  абсолютно всички месно-зеленчукови пюрета на Ovko съдържат под 10% от посочените като първи ингредиент на етикета месо или риба. Бурканчето е украсено и със снимка на сочни парчета от тези продукти. Липсата на достатъчно месо е запълнена с оризово или картофено брашно, царевично нишесте и дори глюкозен сироп. Разгледайте по-подробно сайта им, за да се уверите и вие.

 

За да избегнат ниското съдържание на месо в “обикновените”  бурканчета, много майки предпочитат да закупят пюре от “чисто” месо. Една от предпочитаните марки, на която се доверяват е “Хип” заради гаранцията, че продуктите им са от биологично производство. Реално обаче, бурканчетата с “чисто” месо са още по-подвеждащи. По закон в еднокомпонентните храни, главната съставка трябва да е поне 40% от съдържанието. И точно толкова, и нито процент повече, съдържат и еднокомпонентните месни пюрета на “Хип”. В миниатюрното бурканче от 125 гр. , което струва почти 4 лв. има 40% пуешко месо , вода, варен ориз, и рапично масло 1.6%. Съдържанието на месо е само 50 гр.! А 4 лв. за 50 гр. месо, определено показват известна загриженост за здравето на бебетата и още по-голяма за печалбите.

 

Същото е и процентното съдържание на пюретата от месо на “Плазмон”. Както е видно и от сайта им хомогенизираното “месо” с тяхната марка всъщност съдържа само 40% месо и преварена вода, нишесте, слънчогледово масло и дори сол в пюретата от 4 до 6 месеца! Цената е над 3 лв. за 80 гр. пюре, което съдържа всичко на всичко 36 гр. месо.

 

 

 

 

 

 

 

 

"Бонусите"

Ако не са ви достатъчни липсващите съставки, може да ги замените с “бонуси” – в пюретата за съжаление се срещат “допълнителни” такива. Вече писахме за случаите в чужбина, сега да погледнем и у нас. Ето как ще ви посрещне през тези дни сайта на пюретата “Хаме” – открито е парче стъкло в техен продукт:

 

Случва се… Както се случи и на майка от Раднево, която през януари тази година, откри парчета стъкло в бебешката каша, с която хранела детенцето си. (в. “Марица”). Интересна в този случай е реакцията на фирмата-производител “Ганчев”, от която обявяват, че не са уведомени за случилото се, затова нямало да изтеглят продукция от магазините. Мисля, че изявлението на същата тази фирма, за която “”създаването на храни за най-малките сред нас е повече мисия, отколкото бизнес”,  няма нужда от коментар.

Написах всичко дотук, не защото искам да тръгна на кръстоносен поход срещу пюретата. Искам всеки родител да направи информиран избор за храненето на децата си и да им предложи най-доброто, особено в крехката кърмаческа възраст. Ако след прочетеното, повече родители започнат да четат етикетите на храните, това ще е вече стъпка напред. В преводната статия за бебешките пюрета на едно място родителите бяха наречени “мързеливи”, защото купуват бебешки пюрета. Изразът не ми хареса и “пропуснах” думичката при редакцията на превода. Но особено в България, където платеното майчинство е цяла една година, не би струвало огромно усилие на майките да приготвят храната за децата си вкъщи. Отнема не повече от половин час. А със захранване, водено от бебето може да отнеме и още по-малко и цялото семейство ще се храни по-здравословно. :)"

 

Източник: http://zabliznacite.wordpress.com/

 

Вижте още:

Ужас! Какво месо ядем от Кауфланд

Бруталната истина за козметиката на AVON


 

Коментари към "Истината за българските бебешки пюрета":
Най-четени
Как въглехидратите могат да ви помогнат да отслабнете? Как въглехидратите...

Научете повече!

11:29 | 05-07-19| въглехидра...
 
Защо дамската раница става все по-популярна? Защо дамската...

Вижте защо!

15:11 | 05-08-19| дамска...
 
5 навика, които водят до суха кожа 5 навика, които водят...

Вижте кои са те!

13:53 | 05-07-19| 5 навика пет
 
6 лесни начина да заздравите ноктите си 6 лесни начина да...

За  да имате по-красиви...

17:32 | 05-09-19| нокти шест...
 
 Няколко съвета за по-гъста коса Няколко съвета за...

За да имате по-гъста и красива...

17:25 | 05-10-19| няколко...
 
10 предимства и ползи от киселото мляко с пробиотици 10 предимства и ползи...

Защо е добре да ядем кисело...

16:20 | 05-13-19| Виж цялата статия
 
 Как да изберете правилното масло за коса, според типа на косата ви Как да изберете...

За по-здрава и красива коса!

17:14 | 05-07-19| масло коса...
 
5 полезни свойства на чая от джинджифил 5 полезни свойства...

Вижте кои са те!

17:30 | 05-17-19| пет полезни...
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg